Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 74

— Да, и това знам — каза майка ѝ и бързо смени темата. — Кажи ми, направи ли някакви снимки с играчката на класа? Баща ти ще ти изпрати имейл адреса на едно прекрасно място, където могат да ги принтират за… Колко струваше, Бил? Колко? Не, снимките на Джейн! За онова нещо, което трябва да направят със Зиги!

— Мамо — прекъсна я Джейн, влезе в кухнята и вдигна раницата на Зиги от пода. Обърна я и я изтръска, но вътре нямаше нищо. — Всичко е наред, мамо. Знам къде да извадя снимките на хартия.

Майка ѝ сякаш не я чуваше.

— Бил! Чуй ме! Каза, че имало някакъв уебсайт… — Гласът ѝ затихна.

Джейн влезе в стаята на Зиги, вдигна завивките от леглото му и ги изтръска. Зиги седеше на пода и си играеше с конструктор „Лего“.

— Той ще ти изпрати имейл с подробностите.

— Чудесно — разсеяно отвърна Джейн. — Трябва да затварям, мамо. Ще ти звънна утре.

И затвори. Сърцето ѝ хлопаше. Тя притисна длан към челото си. Не. Категорично не. Не може да е била толкова глупава.

Зиги я погледна с любопитство.

— Мисля, че имаме проблем — каза Джейн.

* * *

Маделин вдигна слушалката, но отсреща мълчаха.

— Ало? — повтори тя. — Кой се обажда?

Някой хлипаше и говореше нещо неразбираемо.

— Джейн? — Маделин внезапно разпозна гласа. — Какво става? Какво се е случило?

— Нищо — отвърна Джейн, подсмърчайки. — Никой не е умрял. Всъщност е смешно. Ужасно смешно е, че плача за това.

— Какво се е случило?

— Ами… просто… Ох, сега пък какво ли ще си помислят за мен другите майки? — Гласът ѝ трепереше.

— На кого му пука какво си мислят! — отвърна Маделин.

— На мен!

— Джейн, просто ми кажи. Какво има? Какво се е случило?

— Загубихме го — изхълца Джейн.

— Кого? Зиги? — Маделин изпадна в паника. Страхуваше се до смърт да не загуби собствените си деца и светкавично потвърди настоящото им местонахождение: Клоуи — в леглото; Фред четеше с Ед; Абигейл беше с баща си (отново).

— Седеше си на седалката. Помня, че всъщност си помислих колко ужасно би било, ако го забравим там. Точно това си помислих, но после на Джош му потече кръв от носа и настана суматоха. Оставих съобщение на номера за изгубени вещи, но той нямаше етикет или нещо такова…

— Джейн. Нищо не разбирам…

— Хари Хипопотама! Изгубихме Хари Хипопотама!

* * *

Tea: Ето това е проблемът на децата от Поколение Y. Лекомислени са. Хари Хипопотама е бил в училището повече от десет години. Тази евтина синтетична играчка, с която тя го замени, мирише отвратително. Произведено в Китай. Дори физиономията му не беше приветлива.
Харпър: Вижте, проблемът не е толкова в това, че тя изгуби Хари Хипопотама, а че сложи в албумчето снимки на онази подбрана групичка, която ходи на „Дисни върху лед“. Така всички деца ги видяха и горките дребосъчета си мислеха: А аз защо не бях поканен? Както казах и на Рената, тази постъпка бе необмислена.
Саманта: Да, а знаете ли кое е наистина шокиращо? Това бяха последните снимки, правени някога на Хари Хипопотама. Хари Националното богатство. Хари… Съжалявам, не е смешно. Изобщо не е смешно.
Габриел: Боже мой, каква суетня настъпи, когато горкичката Джейн загуби играчката на класа, и всички се преструват, че не е голяма драма, а то си е голяма драма, и аз си мисля: „Ама вие нямате ли си друга работа?“. Ей, не изглеждам ли по-слаба от предишния път? Свалих три килограма.