Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 199
Лиан Мориарти
О, петицията, разбира се. Цялото училище смяташе сина ѝ за насилник. Това. Много важно.
— Имаме среща в понеделник сутрин преди училище, нали? — каза госпожица Барнс. — Предполагам, че става въпрос за… болната тема.
Тя затвори „болната тема“ във въздушни кавички.
— Да — отвърна Джейн. — Има нещо, което трябва да ти кажа. Но не сега. — Непрекъснато виждаше Селест и съпруга ѝ някъде в далечината, но все още не бе успяла да ги доближи.
— Облечена съм като Одри Хепбърн в „Моята прекрасна лейди“, между другото — намусено уточни госпожица Барнс и посочи към тоалета си. — За сведение на всички, тя има и други филми освен „Закуска в Тифани“.
— Веднага разбрах коя си — отвърна Джейн.
— Както и да е, — тази работа с насилието излезе извън контрол — каза госпожица Барнс. Вече не се стараеше да изговаря думите, а ги остави да се леят бързешката по натежалия ѝ език. — Всеки
Госпожица Барнс засмука сламката в празната си чаша.
— Съжалявам за грубия език. Учителите не бива да ругаят. Никога не ругая пред децата. Просто уточнявам, в случай че решиш да направиш официално оплакване.
— В момента не си на работа. Можеш да говориш каквото си искаш. — Джейн отстъпи малка крачка назад, защото шапката на госпожица Барнс непрекъснато се удряше в главата ѝ, докато говореше. Къде беше Том? А, ето го, обграден от ято Одрита, които го гледаха с обожание.
— Не съм на работа? Винаги съм на работа. Миналата година с бившия ми приятел бяхме на Хавайските острови. Та влизаме ние във фоайето на хотела и аз чувам едно сладко гласче да подвиква: „Госпожице Барнс! Госпожице Барнс!“. Сви ми се сърцето. Детето, с което имах най-големи ядове през цялата учебна година,
— Обещавам — отвърна Джейн. — С ръка на сърцето.
— Както и да е, докъде бях стигнала? О, да, имейлите. Но това не е всичко. Те непрекъснато