Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 198

Харпър: Какво? Не! Бони плисна питието си върху Маделин. Видях го с очите си.

73.

Маскеният бал течеше от един час, при това без храна и без викторина. Джейн непрекъснато имаше усещането за леко вълнение, сякаш се намираше на кораб. В залата ставаше все по-топло. Отначало беше студено, затова отоплението работеше с пълна сила. Лицата на гостите червенееха. Дъждът отново се бе усилил и плющеше по покрива, та хората трябваше да се надвикват, за да заглушат грохота на пороя. Смях се лееше на талази. Пусна се слух, че някой поръчал пици. Жените започнаха да вадят животоспасяващи закусчици от дамските чанти.

Недалеч от Джейн някакъв едър Елвис предложи да дари петстотин долара на училището в замяна на пакет чипс с оцет и сол, притежание на Саманта.

— Разбира се — отвърна Саманта, но Стю, съпругът ѝ, грабна пакета от ръката ѝ преди финализирането на сделката.

— Съжалявам, пич, но децата нямат чак толкова спешна нужда от интерактивни дъски, колкото моят стомах — от храна.

Ед се обърна към Маделин:

— Ти защо не носиш храна в чантата си? Що за жена си?

— Това не е чанта, а вечерна чантичка! — Маделин размаха обшитата с пайети миниатюрна чантичка. — Престани най-сетне, Бони. Добре съм! — тросна се тя на Бони, която я преследваше с куп салфетки в ръка и потупваше с тях роклята ѝ.

Две Одрита и един Елвис водеха оживен спор на висок глас относно стандартизираните тестове.

— Нямаме основание да предполагаме, че…

— Учебният материал е обвързан с теста! Знам със сигурност, че преподават по теста!

Руси карета търчаха в различни посоки, притиснали мобилни телефони до ушите си.

— Доставчикът на храна пристига след пет минути! — сопна се една, когато видя Стю да нагъва чипс с оцет и сол.

— Съжалявам — рече Стю и протегна пакета. — Искаш ли?

— Ох, добре. — Тя си взе няколко и офейка.

— На две магарета сламата не могат да разделят. — Стю тъжно поклати глава.

— Шшшт — изсъска Саманта.

— Училищните викторини винаги ли… — Том не успя да намери точната дума.

— Не знам — каза Джейн.

Том ѝ се усмихна. И тя му се усмихна. Тази вечер се усмихваха често един на друг, сякаш си имаха лично тяхна шега.

Мили боже, моля те, нека това не е плод на въображението ми!

— Том! Едно двойно с обезмаслено мляко за навън! Ха-ха!

Том вдигна вежди към Джейн и покорно се включи в поредния разговор.

— Джейн! Търсих те! Как си? — Госпожица Барнс се появи отнякъде, по-висока от обичайното и застрашително нестабилна върху обувки на много висок ток. Носеше гигантска шапка, розова боа и чадърче против слънце. Нямаше и капчица прилика с Одри Хепбърн, доколкото Джейн можеше да прецени. Изговаряше думите много бав-но и вни-ма-тел-но, така че никой да не забележи, че е подпийнала. — Как си, държиш ли се? — попита тя, сякаш говореше с дълбоко опечален човек, и Джейн разровичка паметта си в търсене на скорошен повод за дълбока печал.