Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 110

Напоследък съзнанието на Маделин преливаше от спомени за времето, когато бяха само тя и Абигейл, и понякога я обземаше нелепото усещане, че Ед, Фред и Клоуи са някакви натрапници. Кои бяха тези хора? Сякаш бяха нахлули в живота на Маделин и Абигейл с тяхната врява и техните вещи, с техните шумни компютърни игри и техните караници, и бяха прокудили горкичката Абигейл.

Засмя се, когато си помисли как биха се ядосали Фред и Клоуи, ако знаеха, че майка им се осмелява да оспорва съществуването им. Особено Клоуи. „Но къде съм била аз? — упорстваше тя всеки път, когато разглеждаше стари снимки на Маделин и Абигейл. — Къде е бил татко? Къде е бил Фред?“ „Вие бяхте в мечтите ми“ — отговаряше Маделин и това беше самата истина. Но те не бяха в мечтите на Абигейл.

Отпи от чая си и усети как гневът бавно се отцежда от тялото ѝ. Но не заради тъпия чай.

Единственият виновен всъщност бе онзи мъж.

Господин Банкс. Саксън Банкс.

Необичайно име.

Тя отпусна пръсти върху хладната гладка повърхност на айпада.

„Не го търси в Гугъл“ — помоли я Джейн и Маделин обеща, така че това бе крайно погрешно, но желанието да види този негодник бе просто неустоимо. Същото се случваше и когато четеше статия за някакво престъпление, винаги искаше да види извършителя, да проучи лицето му — неговото или нейното — и да потърси признаците на злото. (Винаги ги откриваше.) А и беше толкова лесно, само няколко удара по клавишите, сякаш пръстите ѝ го правеха без нейното разрешение, а докато тя все още се чудеше дали да не наруши обещанието си, резултатите вече лежаха пред нея, сякаш Гугъл бе продължение на съзнанието ѝ и тя просто трябваше да си го помисли, за да се случи.

Щеше да хвърли само един много бърз поглед, по диагонал, а после да затвори страницата и да изтрие всички връзки към Саксън Банкс от историята на търсенията. Джейн никога нямаше да разбере. Не че Маделин би могла да направи нещо с този човек. Нямаше намерение да планира някакво сложно, справедливо отмъщение. (Макар че част от съзнанието ѝ вече се бе откъснала в самостоятелна орбита и пътуваше в тази посока: Някакъв вид измама? Да му открадне парите? Да го унижи публично или да го злепостави? Трябваше да има някакъв начин.)

Тя кликна върху първата връзка и едно от онези лъскави корпоративни лица изпълни екрана. Строителен предприемач на име Саксън Банкс, подвизаващ се в Мелбърн. Той ли беше? Силна челюст, класическа мъжка красота, самодоволна усмивка и очи, които сякаш се взираха право в нея по един войнствен, почти агресивен начин.

— Задник такъв! — каза Маделин на глас. — Мислиш си, че можеш да правиш каквото си поискаш с когото си избереш, нали?