Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 107

Лиан Мориарти

Седяха мълчаливо известно време. Пред вратата на кабинета се чуваха приглушени гласове, звънене на телефон и далечният звук на автомобилен трафик от улицата.

Селест усети как я залива спокойствие. Потта по челото ѝ изсъхна. Вече пет години, от самото начало на тази история, тя живееше живота си с този таен срам, надиплен толкова тежко върху раменете ѝ, а сега се бе вдигнал за миг и тя си припомни, че някога е била друг човек. Все още нямаше решение за проблема си, все още не виждаше начин да се измъкне, но точно в този момент, дори за кратко, седеше срещу човек, който я разбираше.

— Той ще те удари отново — каза Сузи. Пак онзи хладен професионализъм. Не я съжаляваше. Не я осъждаше. Не беше въпрос. Тя просто отбелязваше един факт, за да придвижи разговора напред.

— Да — отвърна Селест. — Ще се случи отново. Той ще ме удари. Аз ще го ударя.

Пак ще завали. Пак ще се разболея. Ще имам лоши дни. Но не мога ли да се наслаждавам на добрите периоди поне докато траят?

Тогава защо изобщо съм тук?

— Затова сега бих искала да поговорим и да измислим план — каза Сузи и отгърна на нова страница в клипборда си.

— План — каза Селест.

— План — погледна я Сузи. — План за следващия път.

34.

— Някога изпитвал ли си желание да експериментираш с онова… как точно се наричаше… еротична асфиксия? — попита Маделин, когато с Ед си легнаха. Той — с книгата си. Тя — с айпада си.

Двайсет и четири часа след като бе занесла картона на Джейн, Маделин не спираше да мисли за нейната история.

— Разбира се. Навит съм. Да пробваме. — Ед свали очилата си, остави книгата настрана и се обърна към нея с ентусиазъм.

— Какво? Не! Шегуваш ли се? — каза Маделин. — Както и да е, не искам секс. Ядох твърде много ризото на вечеря.

— Да. Разбира се. Колко глупаво от моя страна. — Ед отново сложи очилата си.

— Неволно се стига до смъртни случаи! Случва се много често! Това е много опасна практика, Ед.

Ед я погледна над горния ръб на очилата си.

— Не мога да повярвам, че искаше да ме задушиш — каза Маделин.

Той поклати глава.

— Просто се опитвах да покажа готовността си да помогна. — Хвърли поглед към айпада ѝ. — Търсиш начини да разнообразим сексуалния си живот, така ли?

— О, боже, не! — стреснато го погледна Маделин.

Ед изсумтя.

Тя плъзна поглед по описанието на „еротична асфиксия“ в Уикипедия.

— Излиза, че когато артериите от двете страни на шията се притиснат, достъпът на кислород към мозъка рязко прекъсва и човек изпада в полухалюциногенно състояние. — Замисли се. — Забелязала съм, че когато съм настинала, често изпитвам желание за секс. Може това да е причината.

— Маделин — каза Ед. — Никога не си имала желание за секс, когато си настинала.