Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 101

— Както и да е — каза Джейн. — Съжалявам за тази тирада.

— Не съжалявай.

— Освен това нямам лош дъх. Ходих на зъболекар. Много пъти. Но преди това бяхме яли пица. Усетил е дъх на чесън.

Значи, това бе причината за манията ѝ да дъвче дъвка.

— Дъхът ти ухае прекрасно. Аз имам отлично обоняние.

— Мисля, че шокът изигра най-голяма роля. Начинът, по който той се промени. Изглеждаше толкова мил, а аз винаги съм смятала, че имам много добра преценка за хората. След това не можех истински да се доверя дори на собствените си инстинкти.

— Не се изненадвам — каза Маделин. Дали тя би го избрала? Дали би се хванала в капана на песента му от Мери Попинз?

— В крайна сметка не съжалявам. Получих Зиги. Моето бебе чудо. Когато той се роди, сякаш се събудих. Все едно той нямаше нищо общо с онази нощ. Това красиво мъничко бебе. И едва когато започна да се превръща в малък човек със свой собствен характер, ми хрумна, че той би могъл… че би могъл да е… наследил нещо от… от баща си.

За пръв път гласът ѝ затрепери.

— Всеки път, когато Зиги се държи нетипично за него, започвам да се тревожа. Като онзи случай в деня за ориентация, когато Амабела каза, че е искал да я удуши. От всички възможни неща… да я удуши. Не можех да повярвам. А понякога имам чувството, че виждам в очите му нещо, което ми напомня за… за него… и си мисля: „Ами ако моят прекрасен Зиги има скрита склонност към жестокост? Ами ако синът ми някой ден причини това на момиче?“.

— Зиги няма склонност към жестокост — каза Маделин. Отчаяната ѝ нужда да успокои Джейн циментира вярата ѝ в добротата на Зиги. — Той е едно прекрасно, мило момченце. Сигурна съм, че майка ти е права: дядо ти действително се е преродил в него.

Джейн се засмя и взе телефона си, за да погледне часа на екрана.

— Толкова е късно! Трябва да се прибираш у дома при семейството си. Изгубих ти времето с моите глупости.

— Не са глупости.

Джейн се изправи и протегна ръце високо над главата си, така че тениската ѝ се вдигна и Маделин видя тънката ѝ талия, бяла и уязвима.

— Толкова съм ти благодарна, че ми помогна да направим този проклет проект.

— Удоволствието е мое. — Маделин също се изправи и погледна към мястото, където Зиги бе написал „Таткото на Зиги“. — Ще му кажеш ли някога името му?

— О, божичко, не знам — отвърна Джейн. — Може би, когато стане на двайсет и една, когато е достатъчно голям да му кажа цялата истина и нищо друго освен истината.

— Той може да е мъртъв дотогава — усмихна се Маделин. — Кармата може да го е застигнала. Някога търсила ли си го в Гугъл?

— He — отвърна Джейн и я погледна с особено изражение. Маделин не успя да прецени дали това означаваше, не лъже, или че дори мисълта да го потърси в Гугъл бе твърде болезнена.

— Аз ще проверя в Гугъл тази ужасна гадина — каза тя. —  Как се казваше? Саксън Банкс, нали? Ще го открия и ще му изпратя наемен убиец. В днешно време би трябвало да има някаква онлайн агенция за убиване на гадове.