Читать «Говорещият кон» онлайн - страница 14
Бърнард Меламъд
— Сбъркал си адреса, приятелю.
— Защо винаги лъжеш?
— Защо винаги задаваш въпроси, които не бива да задаваш?
— Питам, защото съществувам. Защото искам да бъда свободен.
— Добре де, кой е свободен, кажи ми? — му се подигра Голдбърг.
— Ако е така — каза Абрамовиц, — какво трябва да се направи?
НЕ ПИТАЙ, ПРЕДУПРЕДИХ ТЕ.
Предупреди го, че ще го удари с юмрук по носа; той отново прокървя.
По-късно същия ден Абрамовиц започна гладна стачка, която продължи почти една седмица, но Голдбърг го заплаши, че ще го храни насила с дебели гумени тръби в двете ноздри и с това стачката приключи. Абрамовиц едва не се задави и не умря от глад при мисълта за подобно нещо. Номерът продължи както преди и собственикът отново го прекръсти на „ПИТАЙ ПАК“. Когато сезонът свърши и циркът се отправи на юг, Абрамовиц го последва, препускайки в тръс сред облак прах заедно с другите коне.
И все пак си имам свои мисли.
Една чудесна есен, след дълго и тежко лято, Голдбърг изми големите си крака в кухненската мивка и преметна миризливите си чорапи да съхнат върху преградата на конския бокс на Абрамовиц, преди да седне да гледа астрономия по образователния канал. За да вижда по-добре, той сложи запалена свещ върху цветния телевизор. Но от небрежност беше оставил вратата към бокса отворена. Абрамовиц прескочи трите стъпала и премина в тръс през мръсната кухня, очите му святкаха. С лице към Голдбърг който се взираше със страхопочитание във вселената на екрана, той се изправи с бесен рев на задните си крака, за да стовари копитата си върху главата на собственика. Голдбърг го забеляза с крайчеца на очите си и скочи да се защити. Качи се мигновено на стола и успя с едно измучаване да сграбчи двете уши на Абрамовиц. сякаш възнамеряваше да го повдигне за тях. Главата на коня заедно с шията, точно до старата рана, останаха в ръцете му. Сред вонята на кръв и карантия от дупката в коня се подаде бледа човешка глава Беше мъж в началото на четиридесетте с изпотено пенсне, напрегнати черни очи и черен мустак. Освобождавайки ръцете си, той сграбчи Голдбърг за дебелия врат и с двете си големи длани го стисна с все сила. Докато се дърпаха и боричкаха, с безумно усилие Абрамовиц се измъкна бавно от коня до пъпа. В този миг Голдбърг отпусна неистовата си хватка и въпреки че урокът по астрономия продължаваше сред взрив от светлина, той изчезна. По-късно Абрамовиц направи няколко дискретни проучвания, но никой не знаеше къде е.
Като излезе от територията на цирка, той прекоси в лек галоп меката трева на една ливада и потъна в тъмната гора, свободен кентавър.
Информация за текста
Bernard Malamud
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор
Издание:
Бърнард Меламъд. Говорещият кон
Профиздат, март 1988 г.
Редактор: Кръстан Дянков
Редактор на издателството: Георги Борисов
Техн. редактор: Марияна Иванова
Коректор: Катя Цонева
The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1953]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:29
1
Националният химн на Съединените Американски Щати — бел. пр.