Читать «Говорещият кон» онлайн - страница 13

ОТГОВОР: — Като скочиш през прозореца.

ВЪПРОС: — Как можеш да видиш сметката на стъклото?; рецитира стихотворения, които беше чул по радиото на Голдбърг, оставяно понякога да свири по цели нощи, след като собственикът беше заспал, разказа доста истории и завърши с прочувствена реч.

Той разказа тъжни истории за конската орисия — как например жестокият собственик пребил до смърт коня си, направил мозъка му на пихтия с една цепеница, защото, омаломощен от глад, конят нямал сили да тегли натоварената с дърва каруца. Друга пък беше за един невероятно бърз състезателен кон, който несъмнено щял да победи на конните състезания в Кентъки, ако алчният му господар не го бил упоил, защото бил заложил цяло състояние на следващия най-добър. Третата беше за някакъв митичен летящ кон, прострелян от един ловец, който стрелял просто защото не могъл да повярва на очите си. Следваше историята за един многообещаващ младеж, който излязъл на разходка през пролетта и се натъкнал на една богиня, къпеща се гола в потока. Докато се взирал с удивление и копнеж в красотата й, тя внезапно надала пронизителен вик към небесата. Младежът побягнал в бърз галоп и все още тичайки, разбрал от пръхтенето и от звука на трополящите копита, че вече не е многообещаващ младеж, а препускащ кон.

Тогава Абрамовиц се провикна към лицата, които го заобикаляха:

— Аз също съм човек в конски образ. Има ли лекар в салона?

Мъртво мълчание.

— Може би тогава има магьосник? Никакъв отговор освен нервно хихикане. След това произнесе страстна реч за свободата на всички. Говори до посиняване и завърши отново с личен призив:

— Помогнете ми да си възвърна истинския образ. Той не е това, което съм, а онова, което искам да бъда. Искам да бъда онова, което всъщност съм, човек.

В края на номера много от хората в шатрата се бяха изправили с навлажнени очи, а оркестърът изсвири: „Знамето осеяно с звезди“.

Голдбърг, който дремеше в един куп дървени стърготини през по-голямата част от соло-номера на Абрамовиц, се събуди навреме, за да се присъедини към поклоните на коня. След това, по съвета на ентусиазирания цирков директор, той прекръсти номера от „ПИТАЙ ПАК“ на „ВАРИЕТЕ ГОЛДБЪРГ“. А самият той, по неизвестни причини, плака.

Върнал се в конския бокс, след провала на най-страстните, най-вдъхновени молби за помощ, Абрамовиц заудря с глава в отчаянието си преградата, докато от ноздрите му не шурна кръв в торбичката за зоб. Помисли, че може да се удави в кръвта си, но му беше все едно. Голдбърг го намери проснат на пода сред мръсната слама, в дълбока несвяст, и го съживи с уханен разтвор от амоняк. Превърза му носа и му заговори бащински.

— Виждаш какво значи провал — изчука му той по морза с тъпия връх на пръста си. — но можеше да е и по-лошо. Вслушай се в съвета ми и се примири с положението на говорещ кон, и в него има изисканост.

— Или ме превърни в човек, или ме направи кон — умоляваше го Абрамовиц. — Това ти е по силите, Голдбърг.