Читать «Глупава хубавица» онлайн - страница 3

— Хайде, мили гърнета, посместете се, че сторете място на братчето си!

Но те се не мръднали.

— Слушайте! — викнала им тя. — Смествайте се, додето е време, че ще ви изпочупя до едно!

Гърнетата не помръднали и тоя път. Тогава тя грабнала една тояга, развъртяла се и счупила всички грънци, па сложила на един кол онова гърне, за което нямало по-преди място. Сетне седнала на вратнята да чака мъжа си. Прияло й се. Отрязала си хляб и почнала да яде. По едно време забелязала, че биволите, както били легнали до колата на грънчаря, преживят. Единият гледал право към нея. Сторило й се, че й се криви.

— Ей, биволе — рекла. — Защо ми се кривиш? Не се ли виждаш какъв си черен?

Биволът продължавал да си преживя. Жената кипнала. Станала и му викнала:

— Скоро спри, че ще те заколя!

И като видяла, че не разбира от дума, грабнала ножа и го заклала.

— Отдавна ми се ядеше зеле с говеждо — рекла. — Я да видя на колко пъти ще може да се сготви!

И като нарязала бивола на едри късове, почнала да ги внася в градината и да ги реди по зелките; на всяка зелка по мръвка. А кучето вървяло след нея и ядяло месото. Тя го хванала, отвела го в зимника и го вързала за чепа на бъчвата с вино, па се върнала да дореди мръвките. Но като се обърнала по едно време, видяла, че кучето мъкне връвта с чепа и се облизва. Върнала се булката в зимника. Гледа — виното тече от бъчвата. Уплашила се тя да я не бие мъжът й. Грабнала един чувал с брашно и го изсипала на пода. Мислела си, че брашното ще попие виното и тя ще го събере след това. Но виното тече, тя сипва брашно, по нозете й се лепи червено тесто. Почудила се що да прави: от зло отива към по-зло.

Дошъл мъж й. Видял какво е напакостила жена му, хванал се за главата и рекъл:

— Къде да те дяна, жено, и що да правя с тебе?

А тя отвърнала:

— Какво има за чудене? Хвани ме, та ме изтегли, че не знам как да изляза от това блато!

Тогава той разбрал, че глупава жена не поумнява.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy 2010

Издание:

Николай Райнов. Български приказки

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-618-8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15737]

Последна редакция: 2010-04-03 08:30:00