Читать «Глупава хубавица» онлайн - страница 2

— Олелеее! — викнала жената. — Страшна градушка вали — щеше да ми извади окото!

И се прибрала отново в трапа. А мъж й в това време скрил парите. После вдигнал рогозката и казал на жена си, че градушката е престанала, да излезе.

Излязла тя и първата й работа била да разкаже на съседката си как намерили с мъжа си делвата с жълто. Разчуло се из село, че са намерили пари. Повикали мъжа в управлението. Когато тръгнал, той видял, че жена му стои на вратата.

— Слушай, булка! — рекъл. — Аз отивам в управлението, а ти пази добре къщата! Най-добре ще бъде да се не отделяш от вратата.

Това било в турско време. Управителят турчин разпитвал дълго мъжа, но нали той не знаел добре турски, мъчно можел да се оправи. Забавил се. Жената му го чакала, чакала, па си рекла:

— Я да вървя да видя защо се бави още мъж ми!

И понеже й било заръчано да се не отделя от вратата, тя се засилила, та я откачила и я понесла на гърба си. Заедно с нея отишла в управлението. Като я видял, мъжът й се засрамил. Всички се изсмели.

— Защо мъкнеш тая врата тук? — попитал мъжът.

— Че нали ми каза да не се отделям от вратата? Почаках те, па като видях, че се бавиш, рекох да видя защо не идваш още. Затова дойдох.

— Разбрах защо си дошла, но защо носиш вратата?

— Та мигар си забравил, че ми поръча да се не отделям от нея? Как да я оставя?

Тогава мъжът рекъл на управителя:

— Нали я виждаш колко е умна? С който ум е надигнала вратата да я носи чак тук, с тоя ум е и разказвала, че уж съм намерил пари.

Управителят се обърнал към жената и я запитал:

— Кога намерихте с мъжа си парите под шипката?

— Кога ли? Когато валя силната градушка, та моето око отече, а твоето изтече съвсем.

Управителят бил сляп с едното око. Град не бил падал в селото от една година. Всички разбрали, че жената говори глупости. Пуснали и нея, и мъжа й.

Като си отишъл вкъщи, мъжът рекъл на жена си:

— Това, дето намерихме под шипката, не е жълтици, ами е едър боб. Добре запомни, че пак ще ми направиш някое зло с тия свои уста, които не знаят какво приказват.

— Ами къде е бобът, дето го намерихме?

— Къде ще е? Ей го там, на полицата.

Мъжът бил оставил шепа жълтици на полицата, па ги бил покрил с една паница. Мислел да си накупи с тях това-онова.

През деня, додето мъжът бил на нивата, из селото минал грънчар, да продава грънци.

— Ха грънци, хаааа! — викал той и карал колата.

Жената излязла и го запитала:

— Чичо бе, продаваш ли ги за боб?

— За всичко ги продавам — рекъл грънчарят.

Тя му изнесла една жълтица — да му покаже колко едър е бобът. Той взел жълтицата, дал на жената две големи гърнета и я запитал дали има много от тоя боб.

— Дал Господ — отвърнала тя и му донесла шепа жълтици.

Грънчарят грабнал парите, оставил биволската кола с грънците и си отишъл. Жената го почакала, па като разбрала, че не ще се върне, почнала да разтоварва гърнетата и да ги реди по коловете на градинския плет. Всички наредила, само за едно гърне не останал празен кол. Тогава тя ги погледнала и им рекла: