Читать «Глупав син (Италианска приказка)» онлайн - страница 4

Това рекла тя, за да не види синът й къде ще скрие жълтиците. Тя се бояла да не би той да каже на съседите, а те да си помислят, че парите са крадени, и да я наклеветят. Момчето излязло на улицата и седнало пред вратата да чака млекаря. За да го залъже, майка му хвърляла от време на време през прозореца по малко смокини и стафиди, а то ги ловяло и изяждало. Като скрила парите на сигурно място, тя хвърлила на момчето си цяла шепа смокини и стафиди, а то — като не знаело откъде падат — извикало:

— Мамо, мамо! Донеси кофите, тепсиите и кошниците, че вали дъжд от стафиди и смокини: да подложим съдовете, за да се напълнят. Много нещо ще съберем.

Майката се изсмяла на тия глупави думи, но не рекла нищо. От тоя ден тя заживяла със сина си охолно. Ала веднъж момчето видяло, че двама техни съседи се карат на улицата за една жълтица, която били намерили.

Единият казвал:

— Моя е. Дай ми я! Аз пръв се наведох да я взема, а ти ме тласна и я грабна.

— Не е твоя, моя е — настоявал другият — Аз я взех от земята. Не ти я давам.

Като ги чуло, момчето рекло:

— Ей че сте глупави хора! Карате се за една смокиня. А аз занесох на мама цяло гърне с такива смокини.

— Тъй ли? — запитали съседите. — А къде са сега тия смокини?

— Къде ли са? У дома са. Всеки ден ядем от тях и още не са се свършили.

Мъжете отишли при съдията и му казали, че момчето на тяхната съседка е намерило гърне с жълтици и го е отнесло на майка си, а тя крие парите. Той повикал жената и я разпитал как стои тая работа.

— Моето момче е много глупаво — рекла тя. — То наистина ми донесе гърне със смокини, което му дал един срещу цял топ платно. Но жълтици не само не е носило, ами не е дори и виждало.

— Твоите съседи пък ми казаха, че в гърнето е имало пари. Те били толкова много, че всеки ден сте харчели от тях и все не сте можели да ги похарчите. Така ли е?

— От кого са чули тая лъжа?

— Твоето момче име казало.

— Моето момче е глупаво. То не знае какво приказва. Повикай го и ще видиш.

Съдията заповядал да доведат момчето.

— Вярно ли е, момченце, че си намерил някъде гърне с жълтици?

— Намерих гърне със смокини, господин съдия, и го занесох на мама, за да види, че не съм си изгубил ума.

— Ами кога и къде го намери?

— Намерих под каменния стол на един ням човек, на когото отчупих главата, защото не искаше да ми даде парите. Той стърчеше пред една богатска къща, в градината и цял беше намазан с вар. Това стана онзи ден, когато валеше дъжд от стафиди и смокини.

Като чул тия думи, съдията пуснал момчето и майка му да си вървят. А на двамата мъже казал:

— Туй момче наистина не е с ума си: то или бълнува, или говори глупости. Как можахте вие, уж умни люде, да му се доверите и да идвате при мене да ми отнемате времето с глупави разправии?

И ги изпъдил.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Николай Райнов. Приказки от цял свят

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005