Читать «Глупав син (Италианска приказка)» онлайн - страница 2

Прибрал се в стаята да чака майка си. Тогава чак му дошло на ум, че майка му ще разбере всичко. Кокошката — убита и отвлечена, виното — разляно, брашното — разсипано, яйцата — изчупени. Какво ще каже на майка си? Тя няма да му прости за тия големи пакости. Не е ли най-добре да се отрови, та като се върне майка му — да го намери мъртъв? И момчето отхлупило гърнето с отровата и почнало да яде. Оказало се, че отровата е много вкусна. Момчето яло, яло, докле изяло всичката отрова. То огребало и дъното.

— Сега вече мога да умра спокойно — рекло то и легнало до огнището.

Лежи глупакът, търкаля се с претоварен търбух и чака смъртта, а смъртта все не идва. Чудна отрова! Колко бавно действа!

Както лежало момчето, тъй и заспало. Майка му се върнала и почнала да тропа на вратата. Никой не я чува, никой не й отваря. Тя ритнала вратата и влязла. В стаята не намерила никого. Развикала се, но никой не й се обадил. Какво е станало с момчето й? Каква беда му се е случила?

Свила се майката в един кът и почнала да плаче и да нарежда:

— Мили сине, златни сине, какво е станало с тебе?

Глух ли си, та не ме чуваш? Ням ли си, та ми се не обаждаш? Къде си изчезнал, та не те виждам? Какво зло ти се е случило?

По едно време синът се събудил и чул как нарежда майка му с плачлив глас. Той не знаел, жив ли е — или мъртъв. Ако е мъртъв, защо лежи край огнището и вижда всичко наоколо? Ако ли е жив, каква е тая отрова, която е изял? И той се обадил на майка си със слаб глас, както би трябвало да говори човек, когато умира:

— Тук съм, мамо, до огнището лежа, но ти няма вече да ме видиш.

— Защо да не те видя, синко?

— Защото съм мъртъв.

Майката се хвърлила да прегърне момчето, но то я отстранило.

— Не ме прегръщай, мамо, че ще се вампирясам.

— Какви глупости приказваш? Как ще се вампирясаш?

— Нали ти казах, че съм умрял?

— Хайде де! Не те ли виждам, че си ми жив и здрав?

— Не съм жив, защото се отрових.

— Отровил ли си се? Че къде намери отрова?

— В гърнето, дето е на полицата в кухнята. Всичката отрова изядох.

— А защо я изяде?

Тогава момчето разказало на майка си всичко.

— Нищо — рекла тя. — В гърнето нямаше отрова, а сладко от орехчета. Аз ти казах, че е отрова, защото се боях, че — какъвто си лаком — ще изядеш сладкото и ще ти стане лошо.

На другия ден майката дала на сина си един топ платно, което била изтъкала, да го продаде на пазара.

— Само едно запомни! — рекла. — Пази се да не би да налетиш на някой бъбрица купувач, та да те излъже и да ти вземе платното без пари.

— Добре, мамо, добре! Бъди спокойна! Момчето тръгнало по улицата и се развикало:

— Платно, платноооо! Платно продавам. Кой иска платно? Кой ще си купи платно?

Един го спрял и го попитал:

— Платно ли продаваш, момче? Я дай да го видя какво е! Има всякакви платна: едни здрави, други скосени.

— Не можем се разбра с тебе — рекло момчето. — Ти си бъбрица, ще ме измамиш.

По-натам го спрял друг:

— Чакай, момче! Платно ли продаваш? Колко го даваш? На метър ли го продаваш или изцяло?