Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 91

Изчака Серавале да каже нещо, но тъй като антикварят не отваряше уста, подхвана отново:

— Един ден Микела се среща във Вигата със знаменит цигулар, който се е оттеглил да живее тук. Двамата си стават симпатични и госпожата разкрива на маестрото, че притежава стара цигулка, наследена от прадядо й. Мисля, че като на шега Микела я показва на маестрото и той още от пръв поглед си дава сметка, че се намира пред инструмент с твърде голяма музикална и парична стойност. Горе-долу над два милиарда лири. Когато Микела се връща в Болоня, разказва на любовника си цялата тази история. Ако нещата стоят както казва маестрото, цигулката е повече от продаваема, а съпругът на Микела трябва да я е виждал един или два пъти и никой не е наясно с истинската й стойност. Достатъчно е само да я подмени, да сложи в калъфа каквато и да е проста цигулка и Гуидо най-накрая ще се отърве от всичките свои беди. — Монталбано спря да говори, забарабани с пръсти върху калъфа и въздъхна. — Сега идва ред на най-лошата част — каза.

— Е, може и някой друг път да довършите разказа си — каза Серавале.

— Бих могъл, но ще трябва да ви накарам да се върнете от Болоня или аз лично да дойда при вас, което е твърде неудобно. С оглед на това, че сте толкова любезен търпеливо да ме изслушате, въпреки че умирате от жега, ще ви обясня защо считам тази част, която идва, за най-лошата.

— Защото ще трябва да говорите за убийство ли?

Монталбано погледна със зяпнала уста антикваря.

— Мислите, че е заради това ли? Не, свикнал съм на убийства. Смятам я за най-лошата част, защото трябва да изоставя конкретните факти и да навляза в мисълта на един човек, в това, за което той мисли. Всеки писател не би имал никакви трудности, но аз съм само читател на книги, които намирам за добри. Простете ми отклонението. На това място нашият главен герой събира някаква информация за маестрото, за когото му е говорила Микела. Открива не само че е голям изпълнител на световно ниво, но и че е познавач на историята на инструмента, на който свири. В действителност той деветдесет и девет на сто е отгатнал. Няма съмнение обаче, че въпросът, оставен в ръцете на Микела, ще се проточи. Но не е само това, защото жената, дори и да поиска да го продаде тайно от мъжа си, ще държи поне да е законно. От тези два милиарда лири за различни разходи, комисиони и за държавата ни, която ще пристигне внезапно като преминаващ крадец и ще предяви претенции за своята част, накрая ще остане по-малко от милиард. Има обаче един пряк път. И нашето главно действащо лице мисли за него ден и нощ и говори за това с един свой приятел. Приятелят му, който, да приемем, че се казва Еоло…

Нещата се бяха развили в негова полза, предположението беше станало твърдо убеждение. Сякаш поразен от изстрел с револвер голям калибър, Серавале изведнъж скочи от стола, за да се строполи тежко отново върху него. Разхлаби възела на вратовръзката си.

— Да, да го наречем Еоло. Той се договаря с главния герой, че има само един начин — да се ликвидира госпожата и да се вземе цигулката, като се замести с друга, която няма никаква стойност. Серавале го убеждава да му помогне. Освен това тяхното приятелство е тайно, Микела никога не е виждала в лице Еоло. В определения ден хващат заедно последния самолет, който от Болоня има връзка с друг за Палермо. Еоло Портинари…