Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 59

— Въобще няма ли ограничения за един брак като нашия?

— Не, освен че вие трябва да поискате от епископа разрешение за този смесен брак и да се задължите в този случай да кръстите и възпитате вашите деца в лоното на католицизма.

Очите на Александър блеснаха с хитра усмивка, сякаш бе засегнал слабото място на противника.

— Това е най-малкото, което се иска! — подзе абат Ришо. — Ето формуляра, който трябва да попълните.

Подаде му един печатан формуляр с бланката на парижкия архиепископ. Франсоаз се наведе към Александър и хвърли поглед върху листа. От едната страна бе отпечатана молбата на викария до епископа, а от другата — задължението на „католика“ и на „некатолика“.

„Съгласен съм всички деца, момчета и момичета, които ще се родят от нашия предстоящ брак, да бъдат кръстени и възпитани по законите на католическата, папската и римската религия — прочете Александър полугласно. — Съгласен съм да приема пред католическия свещеник бракът да бъде неразривен и се отказвам категорично от какъвто и да било развод. (За мюсюлманите да се прибави: и от многоженството.) Име и адрес на първия свидетел… Име и адрес на втория свидетел…“

— Епископът винаги дава това разрешение — каза абат Ришо. — Касае се за една обикновена формалност.

Франсоаз предусещаше възбудата на Александър пред тази проверка (най-после направена!) на католическата непримиримост. Подигравките, които таеше срещу нея, придаваха на лицето му някакво лукаво изражение. Защо ли той не искаше да се отдаде без колебание на добротата на този свещеник, който го гледаше дружелюбно?

— Естествено е, отче — каза той с фалшива сериозност, — католическата църква да се стреми да привлече в своето лоно ако не един от съпрузите некатолик, поне потомството му. Забележете добре, че православната църква, която е много по-демократична, дава пълна свобода на родителите да кръщават децата си по католически, православно или по протестантски. Навярно тази търпимост се обяснява с факта, че нашата църква се намира в положението на емигрант и нейната преходна мощ е намалена. Значи съгласни сме нашите деца да бъдат католици!

Като го слушаше да говори за техните деца, тя изпита голяма тревога. Той не трябваше да се шегува с този въпрос. Тя го хулеше, като смяташе, че винаги е разположен да се подиграва и да опетнява.

— Елате пак да се видим, когато определите датата на вашия брак — каза абат Ришо.

— Ние смятаме да се венчаем през февруари — каза бързо Франсоаз.

— Няма ли някаква забрана през февруари? — попита Александър.

— Не — каза абат Ришо, като се усмихна. — От вас, господине, ще искам само, ако е възможно, едно кръщелно свидетелство, а от вас, госпожице, свидетелство за кръщение, за първо причастие, за конфирмация и бележка, че сте се изповядали.

И отново по време на това изброяване Франсоаз откри иронична нотка в погледа на Александър.

— А за музикалната програма? — попита той.

— Ще я определим заедно, когато му дойде времето — каза абат Ришо. — Или по-добре вие говорете с нашия органист…

— Във всеки случай ще бъде много скромна — измънка Франсоаз.