Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 123

В двора Жан-Марк хвана ръката на сестра си.

— Много е мила тази малка Дани — каза тя.

Жан-Марк само промърмори: „Да, да…“ Очевидно считаше този брак за едно предизвикателство в добрия смисъл или пък не се интересуваше от нищо. Живееше далеч от другите, над другите, сред димен облак. Дори не се радваше, че бе издържал изпита си по право. А при това съвсем не очакваше този успех. Чуден момък, винаги мрачен, далечен, нерешителен, загрижен…

Последни пози за фотографа на перона. Младоженците сами, после с родителите им, после с приятелите им…

— Идваш ли, Франсоаз?…

Не можеше да откаже. Застана до брат си сякаш със слънце в очите. Подходяща за случая усмивка. Сватбата на момчето от месарницата точно пристигаше зад тях. Отстъпиха им стъпалата за възпоменателната снимка. Мъже се суетяха около колите.

— Кой ще се качи при мене? Имам две места!

— Лоран! Къде е Лоран?

Жан-Марк изчезна в колата на господин Совело. Мадлен повлече Франсоаз по улицата и спря едно минаващо такси.

— Е, добре, свърши се! — въздъхна тя, като се тръшна на седалката до племенницата си. — Ожениха го и този! Каква история! Но кажи ми защо не ми пишеш често?

— Имах много работа напоследък — измънка Франсоаз.

— Щастлива ли си поне?

Франсоаз вдигна глава, сякаш за да дойде на себе си.

— Лудо щастлива, Маду! Александър е прекрасно същество, нежен, внимателен, интелигентен. Ние се разбираме много добре…

Тя говореше словоохотливо, като контролираше израза на лицето си. Но под проницателния поглед на Мадлен изгуби желанието да се преструва. Ако искаше да й повярва, не трябваше да прекалява. Тя измърмори:

— О, случва се и да се поскараме!…

— Защото сте се скарали ли, не дойде в кметството?

— Съвсем не! — извика Франсоаз. — Наистина беше зает. По много важна работа!…

— И за обяда ли?

— Ами да! — каза Франсоаз.

Нервираше я тази много прозорлива и много благосклонна леля. Каква е тая мания на Маду да се бърка в живота на другите. Прозорците на таксито бяха отворени. В колата нахлуваше топлият и мръсен въздух на града. Франсоаз се сви в ъгъла и извърна гневно глава към къщите, покрай които минаваха.

* * *

Шестнадесет души, събрани натясно в трапезарията на Совело. Бяха вдигнали прибора за Александър. Дребната домашна прислужница, блъскана от две професионални сервитьорки, наети за случая, тичаше във всички посоки, изпадаше в ужас, объркваше се, като сменяше чиниите. Четири-пет разговора се кръстосваха през масата. Жените повишаваха глас, за да ги чуват. Оглушена от това бърборене, Франсоаз напразно се мъчеше да изглежда радостна. Срещу нея Даниел ядеше, смееше се, непринуден, откровен и щастлив до младата си, съвсем пребледняла съпруга. Внезапно Дани трябваше да напусне масата. Майка й я последва със загрижен поглед. Тя се върна след малко смутена и облекчена. Даниел й прошепна няколко думи на ухото. Размениха си бърза целувка. Ив Мерсие и господин Совело критикуваха финансовата политика на правителството. Жан-Марк пушеше, отправил очи надалече. Франсоаз го попита какво смята да прави през ваканцията.

— Навярно ще отида у Шарнерай, в Солон — каза той. — А ти?