Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 93
Джеймс Клавел
— Какво ще правим с нея? — гнусливо запита Абе, уверен, както и всички останали, че шурикенът е бил намазан с отрова и тя все едно ще умре. Някои от отровите бяха безмилостни.
„Хвърли я на бунището — мина тутакси през съзнанието на Йоши, а стомахът му се изпълни с отвратителна сладникава жлъч — и я остави на кучетата и на болката й.“ Той се навъси; терзаеше се, като виждаше, че тя все още е красива, дори желана, и само лигавите й стонове подчертаваха противната, горчива мисъл, че цяла епоха от живота му е свършила.
Отсега нататък и завинаги щеше да остане самотен. Тя бе унищожила доверието му. Щом тази жена, която щедро бе обсипвал с толкова обич и привързаност, можа да го предаде, всеки друг би го сторил. Никога вече нямаше да се довери на жена и да сподели с нея толкова много. Никога. Тя бе разрушила това у него. Изражението му се ожесточи.
— Хвърли…
И тогава си спомни за нейните глупави стихчета, за нейните щастливи стихотворения, за веселието и удоволствието, с които го бе дарявала, за добрите й съвети и за удовлетворението. Внезапно го връхлетя тежка тъга пред жестокостите на живота. Все още стискаше сабята в ръката си. Вратлето на Койко бе толкова крехко. Ударът бе лек.
—
„Проклетите шиши! Те са виновни за смъртта й.
Кой ли е изпратил Сумомо? Кацумата! Той ще да е — същият стил на фехтуване, същото коварство. На два пъти неговите убийци без малко да ме очистят. Трети път няма да има. Ще ги изтрия от лицето на земята. Докато съм жив, Кацумата ще бъде враг, всички шиши са врагове. Проклети шиши… проклети гай-джин!
Тяхна е вината — на гай-джин. Те са чума. Ако не бяха те, всичко това нямаше да се случи, нямаше да ги има мръсните споразумения, нито шиши, нито
Проклети да са гай-джин. Сега вече ще си платят.“
40.
Същия ден следобед Джейми Макфей излезе от редакцията на „Йокохама гардиън“ кипнал от негодувание. Тикна последния брой на вестника под мишницата си и забърза по Хай стрийт. Духаше солен, мразовит вятър. Морето търкаляше големи островърхи вълни и изглеждаше сиво и непривлекателно. Крачеше разгневено. Такова бе и настроението му. „Господи, защо Малкълм не ме предупреди. Съвсем се е смахнал, направо е полудял — мислеше си Джейми. — Това непременно ще предизвика неприятности.“
— К’во става? — запита го Лънкчърч, като видя смачкания вестник и се смути от необичайната забързаност на Макфей. Той самият бе тръгнал да вземе своя брой преди следобедната си почивка и се бе спрял за момент да се изпикае в канавката. — Ей, за дуела ли съобщават, а?
— Какъв дуел? — озъби му се Джейми. Ширеха се слухове, че ще стане всеки момент, макар засега никой да не знаеше, че е предвиден за вдругиден — сряда. — За Бога, престани да поливаш тоя кестен!
— Що се докачваш, друже. — Едрият червендалест мъж се закопча и вдигна колана над шкембето си, но той тутакси се смъкна надолу. — Е, к’ва е тая шибана работа? — Лънкчърч ръгна с ръка вестника. — К’во толкоз е писал оня шибан Нетълсмит, та чак оная работа ти е увиснала?
