Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 91

Сумомо нададе смразяващ боен вик, сви ръка и хвърли. Йоши би трябвало да е пронизан, мъртъв… но дланта й всъщност бе празна, а мятането бе просто лъжливо движение за отвличане на вниманието му — последният шурикен така си и остана заклещен в неотпраната част от ръкава.

Докато го търсеше опипом, шоджи зад гърба й рязко се отвори.

— Бързо — извика Сумомо на влезлия войник и посочи към Койко, която се извиваше и стенеше на пода. По този начин хем го обърка, хем го упъти в неправилна посока. Той се втурна напред, а тя изтръгна сабята от ножницата му, издигна я и го съсече, като в същия миг се извърна към Йоши. Но той бе отскочил назад, рипна над проснатото, гърчещо се тяло на Койко и направо през затворения шоджи хукна към вътрешната стая за сабите си. Сумомо свирепо се завтече по петите му.

Сабята му със съскане се изплъзна от ножницата. Той се обърна, с все сила отби първия удар и се извъртя в затвореното пространство. Сумомо отново го нападна безстрашно и той пак парира удара. Преценяваха се един друг. Последва вихрушка от удари — тя въртеше сабята безупречно, той също.

Сега пък нападна Йоши и бе отблъснат. Двамата обиколиха в кръг и девойката гърбом се стрелна през шоджи, за да спечели пространство. Той я следваше неотстъпно и двамата отново взеха да обикалят в кръг и да търсят пролука в защитата на другия. Отвън долетяха викове. Охраната се струпваше на прага, препречен от ранения самураи. Осъзнала, че няма никакво време, Сумомо усили натиска, впусна се напред, завъртя се, за да застане с гръб към вратата. Нахвърлиха се един срещу друг, нападаха и отбиваха ударите, пак нападаха и отново отбиваха ударите. Йоши се изви, та да я принуди да си сменят местата, но загуби инициативата.

Видя как Абе се втурва откъм гърба й с издигнат меч и изръмжа:

— Не! Остави я на мен! — и едва не бе обезглавен. Отстъпи.

Абе покорно се отдръпна. Последва нова бясна схватка и Йоши си възвърна равновесието точно навреме. Двамата със Сумомо бяха равни в боя — той далеч по-силен, но не толкова опитен като нея.

Дръжките на сабите им се преплетоха. Девойката бързо отскубна своята — при такова вкопчване той щеше да я надвие. Тя отстъпи, направи подлъгващо движение и се впусна в безразсъдно светкавично нападение. Острието на сабята й засегна рамото му. По-неопитен фехтувач би излязъл от строя, но Йоши очакваше удара и бе ранен съвсем леко. Въпреки това извика и престана да се пази, преструвайки се, че е пострадал сериозно. Тя лекомислено се насочи да го довърши. Но не го намери на мястото, където очакваше. Сабята му свирепо се изви откъм пода, завари я неподготвена, отсече лявата и китка и я отхвърли заедно със сабята. Пръстите на отсечената ръка все още стискаха дръжката.

Тя се вторачи в отрязаната си ръка, сякаш не вярваше на очите си. Кръвта шуртеше като река. Не усещаше болка. С другата си длан притисна отрязаното и спря бликащата кръв. Войниците се втурнаха да я заловят, но Йоши отново ги изруга да се дръпнат. Гърдите му се вдигаха и спущаха — опитваше се да си поеме дъх, докато я наблюдаваше внимателно.