Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 51

И той си бе тръгнал, сподирян от подигравателния, вбесяващ кикот на Нобусада, без дори за миг да допусне, че Анджо наистина ще стане тайро.

„Но ето че се случи“ — помисли си Йоши унило; съзнаваше как го наблюдава Уакура. Неочаквано взе решение:

— Ще напусна Киото за няколко дни.

— Но ти прекара тук съвсем малко време, господарю. — Уакура се поздрави наум. — Нима ти оказахме толкова ужасен прием?

— Не, не беше ужасен. И тъй, носиш ли ми и други скръбни вести?

— Нищо подобно, господарю. Толкова съжалявам, че ти разправих неща, които те разгневиха. — Уакура позвъни с едно звънче. Тутакси изникна гримиран паж с чай и чиния с фурми. Зъбите му бяха почернени. — Благодаря, Оми. — Момчето му се усмихна и излезе. — Това са най-сладките фурми, които някога съм ял. От Сацума са.

Бяха огромни, медени и сушени на слънце. Йоши присви очи. Взе си една. Не бе случайно съвпадение, че са от Сацума.

— Отлични са.

— Да, така е. Жалко, дето даймио Санджиро не е приятен като храната и плодовете, които отглеждат неговите войни земеделци. Любопитно, че в Сацума самураят може да е и едното, и другото, без да изгуби кастата си.

Йоши си избра още една.

— Любопитно ли? Това просто е древен обичай у тях. Лош обичай. По-добре хората ти да са или войници, или земеделци, едно от двете — според Завещанието.

— Ах, да. Завещанието. Но, от друга страна, шогунът Торанага разреши на семействата им да си запазят владенията и главите след Секигахара, въпреки че се биха срещу него. Навярно и той е харесвал фурмите им. Интересно, нали?

— Сигурно е останал удовлетворен, задето склониха глави в прахоляка пред краката му, смирено му повериха властта над Сацума, смирено му се заклеха във вечна вярност и още по-смирено му благодариха, когато им отреди Сацума за феодално владение.

— Той бе мъдър управник, много мъдър. Но днес сацумци под ръководството на Санджиро не са толкова смирени.

— Това се отнася и за други — тихо вметна Йоши.

— Както казах, живеем в особени времена. — Уакура бавно подбираше нова фурма. — Носят се слухове, че подготвял отрядите и земите си за война.

— Сацума винаги е била на военна нога. Още един древен обичай. Защо не ми кажеш името на снабдителя си? Говоря за фурмите. Ще го използваме в Йедо.

— С удоволствие — отзова се Уакура, като съзнаваше, че никога няма да преодолее мрежата му от съгледвачи, никога. — Някои мъдри съветници допускат, че този път Санджиро наистина ще докара война.

— Война срещу кого, управителю?

— Навярно срещу онези, които смята за свои врагове.

— И кои са те? — търпеливо запита Йоши, за да принуди Уакура да си свали картите.

— Носи се слух, че е шогунатът, толкова съжалявам.

— Той ще има да съжалява, ако се опита да воюва срещу законните власти, дворцов управителю. Ако мъдрите съветници, за които спомена, са наистина толкова мъдри, нека бързичко го разубедят да не върши глупости. И съветниците могат да бъдат изключително глупави, нали?