Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 49
Джеймс Клавел
Той се изкашля и натъкми необятните ръкави на натруфените си дворцови одежди по вкуса си. Докато наблюдаваше Йоши, очите му се присвиха върху грубото му лице, гримирано според дворцовите обичаи.
— Заповедта да прогоним гай-джин наистина е добра, господарю. Императорът е мъдър и отдавнашната ненавист към чуждоземците и съглашенията ще се сбъдне, нашата Земя на боговете ще се отърве от тях завинаги. Това би трябвало да радва и теб, господарю Йоши.
— Ако тази заповед не беше безсмислена, да. Ако бъде осъществена, да. Ако имахме нужните средства да я приведем в сила, да. Но всичко това изобщо няма да стане. Защо не се посъветваха с мен?
— С теб ли, господарю? — Уакура вдигна изрисуваните си вежди.
— Назначен съм от Императора за настойник на наследника! Момчето е непълнолетно и не носи отговорност за подписа си.
— О, толкова съжалявам, господарю… ако зависеше от мен, разбира се, че първо щях да поискам твоето одобрение. Моля да не ме виниш, господарю, аз не решавам нищо, мога само да предлагам. Аз съм просто слуга на Двора, на Императора.
— Длъжни бяха да се посъветват с мен!
— Съгласен съм, толкова съжалявам, живеем в особени времена.
Йоши изглеждаше напрегнат. Злото бе сторено. Ще му се наложи да измъква шогуната от собствените им лайна.
„Глупаци! Но как?
На първо място — Анджо, по един или друг начин… Съпругата ми беше права.
Ах, Хосаки, колко ми липсват съветите ти!“
Сети се за семейството си, погледът му се зарея навън и гневът му сякаш се стопи. Отвъд прозорците шоджи видя охраната си, скрита на завет под прелестните стрехи, а зад войниците — градините, над които росеше дъждецът. Грижливо аранжираните цветни петна в червено, златисто и кафяво блестяха от влагата и представляваха прекрасна гледка за окото и душата. „Толкова е различно от Йедо — помисли си Йоши, за да се залъже с нещо. — Хосаки щеше да се зарадва, такава промяна след нашия суров начин на живот. Тя цени красотата, щеше да й хареса тук.
Колко лесно може да те погълне всичко това — климатът и парковете, ласкавото небе и гальовният дъждец, прекрасната музика, поезията, екзотичните ястия, изобилието от коприна и шивачи, изключителните шарани и пойни птици, дворцовите красавици с алабастрова кожа и хубавиците от Свободния свят в Киото, наречен Шимибара, най-търсените в цял Нипон — и никакви грижи, освен да се хвърлиш в поредното удоволствие.“
Откак бе пристигнал в Киото, като се изключи временното му примирие с Огама, не бе свършил почти нищо, само се бе наслаждавал — нещо напълно необичайно за него. Развлечения с Койко, ежедневни тренировки по фехтовка и бойни изкуства, отлични масажи, с каквито се славеше Киото, всяко хранене се превръщаше
„Каква мъдрост е проявил предшественикът ми, като е заточил Императора и тия наконтени подлизурковци в Киото, а самият той е построил своята столица в Йедо, далеч от съблазните и засуканите им машинации. И колко мъдро е забранил на шогуните да стъпват в този позлатен капан.
