Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 46

— Кажи му, че съм канен на вечеря. Ако не ми го предаде веднага, може да ми го връчи утре.

Йохан бе достатъчно опитен, за да не превежда точно, а само да наблегне върху смисъла на думите. Японецът притаи дъх от гняв, но прекрачи тромаво портата на Руската легация, бързо мина покрай двамата часови с огромни бради и се изстъпи пред Сър Уилям, като очевидно изчакваше да му се поклонят.

— Кирей! — изрева Сър Уилям. „Отдай чест!“ бе една от малкото думи, които си бе направил труда да научи. — Кирей!

Офицерът пламна, все пак машинално се поклони. Поклонът бе като за пред равен, но японецът кипна още повече, тъй като Сър Уилям само му кимна като на по-низш. „Но пък — помисли си самураят — това отвратително дребно човече е водач на гай-джин и говорят, че гневът му бил толкова гнусен, колкото и вонята му. Като ги нападнем, аз лично ще го убия.“

Извади свитъка, приближи се и го връчи, отстъпи, поклони се безупречно, изчака да му отвърнат, макар и с груб поклон, напълно удовлетворен, че е надвил врага. За да се разтовари от яда си, изруга своите и закрачи, все едно че те не съществуваха. Самураите го последваха, кипнали заради грубостта на гай-джин.

— Къде, по дяволите, е Тайърър? — запита Сър Уилям.

— Ще пратя да го потърсят — отговори Палидар.

— Не, помоли Йохан да ме последва, ако обичаш!

— Няма нужда, Сър Уилям — обади се швейцарският посланик Ерлихер, — ако е на холандски, ще ви го преведа.

— Благодаря, но Йохан знае и малко японски. — Сър Уилям не искаше да споделя предварително каквото и да било с някого от чужденците, особено пък с такъв представител на малка, но процъфтяваща, високоспециализирана оръжейна промишленост, горяща от нетърпение да изнася, чиято репутация се основаваше на изключителната и неповторима вещина на техните часовникари — една от малкото области, в която британските производители не можеха да ги конкурират.

В трапезарията, най-голямото помещение в Руската легация, имаше маса за двадесет души, отрупана с изискано сребро и посребрени сервизи. Присъстваха всички посланици, с изключение на фон Хаймрих, все още болен; Струан и Анжелик бяха седнали начело на трапезата; бяха поканени и някои френски и британски офицери. Зад всеки стол стоеше прислужник в ливрея, а други сервираха гозбите.

— Ще разрешите ли да използвам вестибюла ви, граф Сергеев? — запита Сър Уилям на руски.

— Разбира се — графът отвори вратата.

Изчакаха, докато Йохан влезе и я затвори зад себе си.

— Добър вечер. Сър Уилям. — Йохан бе доволен, че са извикали него. Пръв щеше да научи за какво е целият този шум и в своя изгода щеше да продължи да служи на собствения си посланик. Разчупи печата на свитъка и също седна.

— На датски и на японски е. Съвсем кратко. Бегло и набързо прегледа посланието, намръщи се, препречете го, после още веднъж и нервно се изсмя.

— Адресирано е до вас, британския посланик, и гласи: „Свързвам се с вас чрез депеша. По заповед на шогуна Нобусада, получена от Киото, всички пристанища ще бъдат незабавно затворени, а всички чужденци отблъснати и прогонени, тъй като…“