Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 431

Анжелик бе на осемнайсет години и половина.

Тя влезе в преддверието на Струанови под преплетения Червен лъв на Шотландия и Зелен дра кон на Китай, изкачи се по централното стълбище и се прибра в покоите си.

Залости вратата и щастливо се сгуши в топлото си легло.

Седем дни по-късно Йоши по собствена молба се срещна със Сър Уилям и посланиците в Канагава, за да ги успокои, доволен, че Анджо отново се е уловил в собствения си капан — политиката на „дебелата тояга“, която всъщност не беше никаква тояга. Въпреки че той самият също бе изненадан, че гай-джин не бяха отплавали след опустошението. Успокоението, което им падна като мехлем на душата, се състоеше в предложение за среща с шогуна веднага, щом той се завърне.

И кога щяло да стане това — бе го запитал Сър Уилям, а Йоши му бе отговорил: „Ще го уредя много бързо, дори ако се наложи и през главата на тайро — той е толкова болен, горкият човек, но все още е тайро. Междувременно се доверявам на вашите сведения, според които е възможно нашето бъдещо съглашение да се осъществи в най-скоро време, а също и че ще вземете под внимание моя съвет.“

На Нейно величество „Пърл“ незабавно бе изпратена в Кагошима с официално искане към Санджиро за извинения, обезщетение и предаване или разпознаване на убийците. Санджиро незабавно отхвърли иска като неуместен и безочлив. През следващата седмица бойната ескадра отплава със Сър Уилям и цялата му свита на борда на флагмана — на НВ „Евриал“ с трийсет и пет оръдия, „Пърл“ — с двайсет и едно, „Персей“ — с двайсет и едно, „Бегач“ — с четиринайсет, „Опустошител“, „Кокетка“ и витловия малък военен кораб „Арго“ — с по девет. И не след дълго хвърли котва в пролива на Кагошимския залив, извън обстрела на бреговите батареи, разположени в четиринайсет крепости от двете страни на залива. Времето се развали.

С влошаването на условията Санджиро се разколеба. Двоумението му трая четири дни. Призори на петия дъждът и бурята се усилиха. Три построени от чужденци сацумски парахода, закотвени край града, бяха пленени с въжета и потопени, благодарение на което бяха проведени измервания на морските дълбочини. По пладне всички брегови батареи откриха огън и адмирал Кетърър даде заповед за нападение. В колона по един с флагмана начело флотът с пълна пара навлезе в неотбелязаните на никоя карта води. Щом се озоваха в обсега на крепостите, корабите започнаха да сипят залп след залп по тях. Ответният огън се оказа много по-силен от очакванията.

Един час след началото на битката флагманският кораб „Евриал“ се отклони от колоната. Неволно го бяха насочили към най-уязвимата територия, която бреговите батареи улучваха с абсолютна точност. Едно гюлле отнесе главата на капитана и на капитана трети ранг, застанали на мостика редом с Кетърър и Сър Уилям. Един десетинчов снаряд избухна на палубата, уби седем моряци и рани един офицер. „Пърл“ зае неговото място. По залез „Персей“ заседна в плитчина близо до една от крепостите, но „Пърл“ го изтегли без загуби.