Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 381

По лицето на Хиноде премина сянка, тя отново докосна с пръсти язвичката и все така напевно и сладкогласно повтори:

— Започнало е.

Андре се усмихна насила, без да осъзнава, че изглежда жалък. Колкото и да я придумваше и да шикалкавеше, тя все така повтаряше мило и любезно молбата си. А той се вбесяваше все повече и повече и накрая едва не избухна.

— Това е нищо — викна дрезгаво. — Разбираш ли?

— Да, разбирам. Но е започнало, нали?

Андре я гледаше гузно. Накрая гневът му избухна и той се разкрещя:

— Да, за Бога! Да. Да! Хай!

Възцари се тишина. Най-сетне Хиноде рече:

— Благодаря ти, Фурансу-сан. Моля те, щом се съгласи, че е започнало, дай ми ножа, както обеща.

Очите му бяха кървясали, в ъгълчетата на устните му се събра пяна, от него се лееше пот и той бе на прага на лудостта. Отвори уста и решително заяви онова, което винаги бе смятал да й каже:

— Никакъв нож. Кинджиру. Забранявам! Не мога. Не мога. Много си ми скъпа. Забранявам. Никакъв нож.

— Значи отказваш? — мило попита Хиноде. В изражението й нямаше никаква промяна.

— Хиноде, ти си моето слънце, моята луна. Не мога. Няма да го направя. Никога, никога, никога. Забранявам. Ти ще живееш. Моля те. Je t’aime.

— Моля — ножа.

— Не.

Хиноде въздъхна дълбоко. Покорно му се поклони. Нещо в нея бе изгаснало. Взе една влажна и една суха кърпа и коленичи до леглото.

— Ела, господарю.

Андре я наблюдаваше навъсен и плувнал в пот.

— Съгласна ли си?

— Да. Съгласна съм. Щом е такава волята ти.

Той взе ръката й. Тя я остави в неговата.

— Наистина ли си съгласна?

— Щом така желаеш. Да бъде според волята ти — отвърна тя със съвсем лека тъга.

— И никога повече няма да ми искаш ножа?

— Съгласна съм. Няма да се повтори, щом е такава волята ти, Фурансу-сан. — Гласът й бе нежен, лицето умиротворено, променено и все пак същото — по него пробягваха сенки на тъга. — Моля, нека спрем вече. Стига толкова. Обещавам никога повече да не те моля. Прости ми.

От плещите му сякаш се смъкна планина.

— О, Хиноде, je t’aime — благодаря ти, благодаря ти — рече Андре с пресеклив глас, — но, моля те, не тъгувай. Je t’aime, благодаря ти.

— Моля те, не ми благодари. Такава е волята ти.

— Моля те, не тъгувай, Хиноде. Обещавам ти, че всичко ще бъде прекрасно. Обещавам ти.

Тя кимна полека. Неочаквана усмивка огря лицето й и прогони тъгата й.

— Да, и аз ти благодаря. Вече ще бъда весела.

Изчака го да се избърше и отнесе кърпите. Той я проследи с поглед. Наслаждаваше се на своята и на нейната победа. Тя отиде с леки стъпки в съседната стая и се върна с двете им шишенца със саке. Предложи му с нежна усмивка:

— Да пием от тях, по-добре е, отколкото от чашите. Моето питие е горещо, а твоето е студено. Благодаря ти, задето откупи договора ми. А ta same. Ах, со ка Je t’aime. — Тя пресуши шишенцето си, леко се задави, после се засмя и изтри брадичката си. — Много вкусно беше, много вкусно. Ела в леглото. Ела в леглото, Фурансу-сан, иначе ще настинеш.

Прекрасният вкус на питието го освежи и премахна усещането за витаеща наоколо смърт. Андре бавно я отви. Жадуваше я страстно.

— Моля, никога вече на тъмно, моля?