Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 377

Пияният град се намираше на юг от селото и от Колонията, а Йошивара бе разположена изцяло на юг от Пияния град. Пръв Ори, а след него Кацумата и Хирага бяха определили къде да натикат взривните устройства така, че вятърът от юг да ги раздуха пред себе си и те да погълнат всичко по пътя си.

Такеда зарови раницата в бурените и скри една от бомбите с къс фитил до разнебитен склад, а втората — зад някаква колиба. Нахвърля боклук върху димящите фитили. Както се бе затирил за последните бомби, му се наложи да се скрие край купчина смет. Откъм селото се задаваше войнишки патрул, който правеше нощната си обиколка. Пътят му започваше от Британската легация, минаваше по Хай стрийт през селото, през Ничията земя, прекосяваше Пияния град и отново завиваше по главната улица. Това ставаше два пъти на нощ. Доближиха се на трийсетина ярда от него и спряха на завет до склада да изпушат по цигара и да се облекчат.

Такеда изруга, прилепен към земята. Откак бе запалил първия фитил, бе минало повече време, отколкото бе необходимо, за да изгори три четвърти от една свещ.

— Добър вечер, Хиноде. Извини ме, че закъснях.

— Добър вечер, Фурансу-сан, ти никога не закъсняваш. Никога не грешиш. — Тя му се усмихна: — Ще пиеш ли саке?

— Ако обичаш.

Андре се настани срещу нея и я загледа как му налива. Бе пъхнал крака под масата, където малък мангал затопляше въздуха. Един пухен юрган, подпъхнат зад тях, задържаше топлината. Изглеждаше по-изящна от всякога, косата й, лъскава като черен кехлибар, бе привдигната с декоративни игли, устните й бяха съвсем леко начервени и изискано бе отдръпнала ръкавите си от шишенцата.

Тази вечер Хиноде бе облякла кимоно, което Андре не бе виждал преди. Крайчето на тънкото долно кимоно се подаваше съблазнително. Хиноде с поклон му поднесе чашата, а след това за негова огромна изненада наля и на себе си от друго шише с топло саке. Неговото питие бе студено по вкуса му. Хиноде пиеше рядко.

Тя вдигна чашата си с особена усмивка.

— А ta sanie, cherie, je t’aime — Хиноде се опитваше да подражава на произношението му, както я бе учил той.

— А ta sante, cherie, je t’aime — отвърна Андре с болка в сърцето, защото не вярваше, че е така — пък и защо да го обича?

Те се чукнаха и тя пресуши своята чаша, леко се задави, но незабавно наля на него и на себе си. Отново със същата особена усмивка Хиноде вдигна чашата си, за да се чукнат. Пак ги пресушиха и тя наля още веднъж.

— Mon Dieu, Хиноде, внимавай! — засмя се Андре. — Не си свикнала със сакето. Внимавай да не се напиеш!

— Моля, Фурансу-сан, тази вечер е особена. Пий и се весели, моля те. — Този път тя отпи малка глътка и го погледна над ръба на чашата със светнали и бляскави в потрепващите пламъчета на свещите очи, чийто поглед за него винаги си оставаше неразгадаем и винаги го смущаваше — той бе част от нейното обаяние.