Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 314

На Норбърт му се дощя да научи що за птица е тоя „стар приятел“ и какво му дължи сър Морган, та толкова се е загрижил; за него бе съвсем необичайно да любезничи с когото и да било. Но беше достатъчно отракан, за да не разпитва, реши да запази намеренията си в тайна. Щастлив бе, че що се отнася до благоразположението на Брокови, няма защо да се безпокои повече — имаше го.

Едуард Горнт се оказа доста приятен, сдържан, добър слушател, по-скоро англичанин, отколкото американец, интелигентен и — нещо рядко за Азия — не обичаше чашката. Непосредствената преценка на Грейфорт бе, че Горнт е напълно неподходящ за суровата, рискована и пиянстваща китайска търговия — лека категория във всяко отношение, освен в играта на карти. Горнт играеше блестящо бридж, ала дори и това бе чисто теоретично предположение, защото никога не правеше големи залози. Убеден беше, че Едуард Горнт няма да е по вкуса на Брокови и едва ли ще се задържи дълго, а нищо по време на обратния път не бе го накарало да промени мнението си. На моменти забелязваше чудновати проблясъци в погледа му. „Тоя негодник е чисто и просто блудкав и безцветен, чувства се като в небрано лозе и добре го знае — помисли си Норбърт; наблюдаваше го, докато чете писмото на Морган. — Както и да е, аз съм единственият човек, който може да го накара да порасне“.

Горнт сгъна писмото, пъхна го в джоба си заедно с пачката пари от плика.

— Сър Морган е толкова щедър, нали? — рече с усмивка. — Не съм подозирал, че той ще… Нямам търпение да започна, да се науча. Обичам работата и действието, ще направя всичко възможно да ви задоволя; все още не съм сигурен обаче дали да напускам Ротуел и… ами, не предполагах, че той ще ме сметне за достатъчно подходящ да оглавя компания Брок в Япония, след като вие се оттеглите. Съвсем не предполагах.

— Сър Морган е суров господар, трудно е да му се угоди, както и на нашия тай-пан, но е почтен, ако изпълняваш заръките му. Един месец ще ти е достатъчен. Стреляш ли с пушка?

— О, разбира се.

Неочакваната му прямота учуди Норбърт.

— С каква пушка?

— О, с всякакви — отново се усмихна Горнт. — Никога не съм убивал човек — индианец или нещо подобно, при все че излязох втори в стрелбата по панички в Ричмънд преди четири години. — По лицето му премина сянка. — През същата година заминах за Лондон, за да постъпя при Брокови.

— Не искаше ли да заминаваш? Нима не ти хареса Лондон?

— И да, и не. Майка ми почина и… и баща ми сметна, че е най-добре да видя свят и хора, а Лондон бил центърът на света, тъй да се каже. Лондон е великолепен. Сър Морган е много сърдечен. Не съм срещал по-сърдечен човек.

Норбърт почака, ала Горнт не се обади повече, потънал в собствените си мисли. Сър Морган спомена всичко на всичко, че момчето поработило много задоволително една година при Брокови в Лондон при последния и най-млад син на Тайлър Брок — Том. След като изтекла годината, той му уредил нисшата длъжност при Ротуелови.

— Познаваш ли Дмитрий Сибородин, който ръководи Купър-Тилман тук?