Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 16

Една млада жена имаше силна болка в напреднала бременност. Опитното му око показа, че раждането, четвърто за нея, ще бъде тежко и че повечето й проблеми са причинени от ранна женитба, от работа във феодалното владение и носене на много тежки товари. Даде й малко шишенце с екстракт от опиум.

— Кажи й, когато й дойде времето и болката стане силна, да изпие една лъжица.

— Лъжица? Колко голяма, уважаеми Овладял науките?

— Нормална лъжица, Ченг-син.

Жената се поклони.

— Домо аригато годзиемашита — измърмори тя, когато си тръгна, патетична в своите благодарности, като с двете ръце се опитваше да придържа корема си.

Децата имаха треска, настинки, глисти и рани, но не бяха чак толкова зле, както той очакваше; никаква малария. Здрави зъби и силни, ясни очи, никакви въшки — всички пациенти бяха учудващо чисти в сравнение с обикновените селяни в Китай. Никакви белези за ползване на опиум. След час д-р Хоуг се почувства щастлив от свършената работа. Току-що бе приключил с нагласяването на счупена ръка, когато вратата се отвори и влезе добре облечена привлекателна жена. Тя пристъпи колебливо, и се поклони. Кимоното й беше от синя рисувана коприна, със зелени очи, косата прихваната с гребени. Син слънчобран.

Хоуг забеляза, че Ченг-син присви очи. Пациентката отвърна на въпросите му и заговори още по-убедително, макар очевидно изнервена, с мек глас.

— Доктор овладял науките — започна Ченг-син; докато превеждаше, го мъчеше постоянна суха кашлица; Хоуг веднага я определи като туберкулоза. — Тази дама каза, че брат й се нуждае от незабавна помощ, почти умира. Моли ви да я придружите. Къщата е наблизо.

— Кажи й да го донесат.

— За нещастие тя се бои да го мести.

— Какво му е?

След нова поредица от въпроси и отговори, които на Хоуг звучаха повече като уговаряне на сделка, Ченг-син преведе:

— Къщата е само на една-две улици оттук. Нейният брат е… — Той се закашля, като търсеше думата — спи като мъртвец, но е жив, бълнува и има температура. — Гласът му стана меден. — Жената се бои да го премести, уважаеми Доктор овладял науките. Брат й е самурай, тя твърди, че много важни хора ще са щастливи, ако вие му помогнете. Мисля, че казва истината.

От вестниците в Хонконг Хоуг бе запознат колко са важни самураите като абсолютна управляваща класа в Япония и че всичко, което може да спечели тяхното доверие и помощта им, ще помогне на британското влияние. Той я огледа. Жената веднага сведе очи. Стана по-нервна. Изглеждаше на петнайсет-шестнайсет години и чертите й не приличаха на тези на селяните, имаше хубава кожа. „Ако брат й е самурай, тя — също“ — помисли си докторът заинтригуван. — Как се казва?

— Уки Ичикава. Моли да побързате. — Брат й важен самурай ли е?

— Да — отвърна Ченг-син. — Ще ви придружа, не се страхувайте.

Хоуг изсумтя:

— Да се страхувам? Аз? Само сифилис да не е! Почакайте тук. — Отиде до хирургията, отвори тихо вратата. Бабкот бе погълнат изцяло с абсцес на зъб, с коляно върху гърдите на младежа, ужасената му майка кършеше ръце и бъбреше. Реши да не го безпокои: