Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 123

Обезпокоен, без да знае защо, обаче сигурен, че не му казаха цялата истина, Макфей се промъкна на пръсти и застана над леглото, но Струан спеше дълбоко, дишаше спокойно, така че Джейми излезе, отиде в кабинета си и се хвана за работа.

Докъм десет и нещо.

— Здравей, докторе, влез, добре, че идваш, какво ново?

Лицето на Хоуг бе мрачно.

— А Ток изпрати да ме повикат и аз току-що прегледах Малкълм. Това е новото. Ще ми се, за Бога, първо да ме бе попитал, преди ти — о, Боже мой, Джейми — добави бързо тантурестият добряк, като го видя да се изчервява. — Зная, той те е помолил да го уредиш, но ми се ще да се бе сетил първо да ме попиташ — щях да обмисля, очевидно е дяволски опасно и дяволски комично да пробва толкова скоро, след като половината му вътрешности са закърпени и на път да се пръснат… — Той млъкна и седна. — Извини ме, но трябваше да се изприказвам.

— Няма нищо… Зле ли е?

— Не зная, малко кръв в урината и силни болки в слабините. Изглежда, е била много енергична, той се бил увлякъл и когато достигнал кулминацията, стомахът му се свил от възбудата й се сгърчил, така каза. Горкичкият момък, макар че много го боли, твърди, че тя си струвала парите.

— Така ли твърди?

— Да, с някои подробности — не споменавай, че съм ти казал, а? Дадох му болкоуспокоително, така че ще поспи час-два. Ще се отбия по-късно. — Хоуг въздъхна и се изправи с мрачна усмивка. — Получих ново писъмце от госпожа Струан, а ти?

— Да, горе-долу пак същото. Ще му наредиш ли вече да се върне в Хонконг?

— Не мога да му наредя каквото и да било. Той ще си иде, когато поиска, това е сезонът на бурите, за Бога. Разумно е да остане — освен ако няма нещо належащо в Хонконг.

— Има десетки причини — там е седалището на компанията, тук наистина няма какво да прави.

Хоуг сви рамене.

— Съгласен съм, че в Хонконг ще бъде по-добре. Имах намерение, да се върна с пощенския кораб, но след снощи ще изчакам още няколко дни.

— Вземи го със себе си, моля те, на пощенския кораб.

— Вече му предложих и ми отговори с доста неучтиво „не“. Остави, Джейми, добре му е тук, а и едно отвратително пътуване по море ще му се отрази изключително зле, може да го убие. Между другото чувам, че пак ще има бал следващия вторник с Анжел Хубавелката като почетна гостенка.

— Малкълм не ми е споменавал.

— Под покровителството на посланик Сьоратар, със съмнително потекло, баща на всички французи. Е, да си вървя — дръж ме в течение и ако Малкълм пак помоли за подобен гуляй, първо се консултирай лично с мен.

— Добре. Благодаря, докторе.

По-късно на вратата почука Варгас.

— Сеньор, А Ток казва, че тай-панът искал да ви види.

Качвайки се по стълбата, Макфей внезапно усети противно присвиване в стомаха, като се постави на мястото на Малкълм.

— Сеньор Макфей! — извика Варгас от долната площадка. — Извинете, но самураите от Чошу току-що пристигнаха за поръчката на пушки, сеньор.

— Връщам се веднага.

Макфей почука и отвори.