Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 149

Отпред, пред изгорялата главна порта, охраната бе заобиколила Анджо. Петима от телохранителите му бяха убити, двама — лошо ранени. Мъртвите шиши бяха вече обезглавени. Някакъв млад шиши лежеше безпомощен на земята, кракът му бе почти съсечен и той се гънеше в агония. Йозан се бе свил до стената. Дъждът заваля.

Самураят, който стоеше над младежа, го попита отново:

— Кой си ти? Как се казваш? Кой те изпрати? Кой е твоят водач?

— Казах ти, шиши от Чошу, Тома Хойо! Аз съм водачът! Никой не ме е изпращал. Соно-джой!

— Лъже, господарю. — Самураят дишаше тежко.

— Разбира се — кипна Анджо. — Убий го.

— При съответна молба от негова страна може да му се разреши да извърши сепуку.

— Убий го!

Самураят, голям като мечка, сви рамене, приближи се до младежа с гръб към старейшината и прошепна:

— Имам честта да те убия за секунда. Протегни си врата. — Мечът му изсвистя във въздуха: той тържествено вдигна главата и я поднесе на Анджо.

— Видях я — отвърна Анджо, следвайки ритуала, но в същото време бе шокиран от факта, че тези мъже се бяха осмелили да го атакуват, да го изплашат почти до смърт, него, главата на роджу! — Сега другият — той също е лъжец, убий го!

— При съответна молба от негова страна може да му се разреши да си направи сепуку.

Анджо бе готов да му кресне да убие насилника брутално, ала почувства внезапната обща неприязън у самураите край себе си. Обзе го страх. „На кого да се доверя? Само петима са мои лични телохранители.“ Престори се, че мисли над молбата. Когато овладя яростта си, кимна, обърна се и закрачи към портата на замъка под усилващия се дъжд. Хората му тръгнаха с него. Останалите заобиколиха Йозан.

— Можеш да си починеш за малко, шиши — рече любезно самураят и избърса лицето си от дъжда. — Дайте му малко вода.

— Благодаря. — Йозан се готвеше за този миг отпреди четири години, когато с Ори, Шорин и другите се бе заклел пред „соно-джой“, опитваше се да събере цялото си мъжество, пипнешком застана на колене и се ужаси, че го е страх от смъртта.

Самураят видя ужаса му, очакваше го и бързо се приближи, коленичи до младежа:

— Имаш ли предсмъртно стихотворение, шиши? Кажи ми го, чакай, не се предавай, ти си самурай и днес е един хубав ден — рече той меко, окуражаваше младежа, искаше сълзите му да спрат. — От нищо в нищо, един меч съсича врага ти, друг меч съсича теб. Изкрещи своя боен вик и ще живееш вечно. Кажи го: соно-джой… пак…

През това време той се приготви, изправи се, завъртя меча и изпрати младежа във вечността.

— Ийе — възкликна един от хората му с възхищение. — Урага-сан, беше великолепна гледка.

— Сенсей Кацумата от Сацума бе един от учителите ми — гърлено отвърна самураят, сърцето му биеше както никога преди, но му бе приятно, че изпълни задължението си като самурай точно. Един от хората му вдигна главата на убития. Дъждът се усили.

— Почистете главата и я занесете на господаря Анджо, за да я види. — Урага погледна към портата на замъка. — Страхливците ме отвращават — рече и си тръгна.

През нощта, когато беше безопасно, Хирага и другите се измъкнаха от мазето, което бяха избрали предварително за скривалище. Промъкнаха се по различни пътища до своя безопасен дом.