Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 143

Джейми го загледа.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Не зная дали се смята, че знаме наполовина вдигнато означава смърт?

Силно разтревожен, адмиралът насочи за пореден път бинокъла си към пилона в Легацията, всички мъже бяха на палубата. Марлоу, генералът, френският адмирал и Фон Хаймрих също бяха силно загрижени, Сьоратар и Андре Понсен се преструваха на разтревожени. Преди половин час часовият вдигна тревога и цялата компания напусна масата за обяд и се втурна на палубата. С изключение на руския посланик.

— Ако ви се иска да чакате на студа, добре. Аз обаче не желая. Когато дойде съобщението от брега дали ще има, или няма да има война, събудете ме. Ако започнете да обстрелвате, ще се присъединя към вас.

Марлоу гледаше коженото образование на врата на адмирала, презираше го, искаше му се да е на брега с Тайърър или на борда на кораба си „Пърл“. На обяда адмиралът пренебрегна съвета му и смени временния му капитан със странния лейтенант Дорнфилд. „Дърт скапаняк, толкова важен със своя бинокъл — ние всички знаем, че биноклите са много скъпи и се дават само на висшите чинове. Шибан дъртак…“

— Марлоу!

— Слушам, господине!

— Трябва да разберем какво става. Идете на брега… не, недейте, трябвате ми тук! Томас, бъди така добър да изпратиш някой офицер до Легацията. Марлоу, кажете на сигналиста да отиде с групата.

Генералът веднага махна на помощника си, който забърза, а след него и Марлоу. Сьоратар загърна сивото си палто; вятърът непрекъснато го разтваряше.

— Боя се, че Сър Уилям е затворен там.

— Нали го съветвахте тази сутрин — прекъсна го рязко адмиралът.

Срещата, която Сър Уилям бе свикал с посланиците, бе шумна и не доведе до никакво решение; изключение правеше мнението на граф Сергеев: незабавно и масово нападение.

— Което няма да е възможно — бе отсякъл Сър Уилям кисело. — По-добре е да избегнем засега обстрелването и разрушаването на околностите.

Кетърър бе свил устни и загледал Сьоратар, двамата взаимно не се харесваха.

— Сигурен съм, че Сър Уилям ще намери отговор, но аз ще ви кажа честно, за Бога, ако видя нашето знаме смъкнато, веднага ще подпаля Йедо.

— Съгласен съм — рече Сьоратар. — Въпрос на национална чест!

Лицето на Фон Хаймрих се вкамени.

— Японците не са глупави. Не мога да повярвам, че ще пренебрегнат силите, с които разполагаме сега.

Внезапно вятърът се усили, морето посивя, облаците ставаха все по-тъмни. Всички погледнаха на изток, към черната ивица на хоризонта. Внезапната буря се насочваше към брега и ставаше опасно да не се откъснат от котвата.

— Марлоу, изпрати… Марлоу! — изрева адмиралът.

— Да, господине. — Марлоу притича.

— За Бога! Сигнализирайте на останалите кораби: „Пригответе се за отплаване. При влошаващите се условия трябва при моя команда всеки да предприеме индивидуално изтегляне и да се съберем в Канагава, щом времето ни позволи.“ Вие, капитани, върнете се на корабите, докато е възможно. — Офицерите забързаха, радостни, че си тръгват.

— Аз също ще се върна на моя кораб — заяви френският адмирал. — Bonjour, messieurs.