Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 115

Джеймс Клавел

— Разбираш ли ясно какво трябва да правиш?

— Да, господарю. Кълна се, че няма да ви проваля, господарю.

— Зная, моите телохранители имат заповед да те убият в момента, в който напуснеш мястото си или станеш нетактичен, или недискретен.

— Ще прекъснем за десет минути — рече уморено Сър Уилям. — Кажи им го, Йохан.

— Те питат защо. — Йохан Фаврод, швейцарският преводач, се прозя. — Извинете. Изглежда, мислят, че са обсъдили всички точки и т.н., че те ще занесат вашето съобщение и т.н. И ще се срещнат отново в Канагава с отговора от по-високо и т.н. След около шейсет дни, както предложиха по-рано, и т.н.

Руснакът измърмори:

— Нека имам флотата за един ден и ще реша, мамка му, целия проблем.

— Съвсем спокойно — съгласи се Сър Уилям и добави свободно на руски: — Съжалявам, скъпи ми графе, но ние сме тук за дипломатическото решаване на проблема. — После нареди на английски: — Покажи им къде да чакат, Йохан. Идвате ли с мен, господа? — Посланикът се изправи, поклони се сковано и ги поведе към чакалнята. Когато мина край Филип Тайърър добави: — Стойте с тях, наблюдавайте ги и си дръжте ушите отворени.

Всичките посланици тръгнаха към тоалетната, която беше в ъгъла на коридора.

— Боже мой — рече с благодарност Сър Уилям. — Мислех, че проклетият ми мехур ще се пукне.

Появи се Лим, като водеше другите прислужници с подноси.

— Хей, господар, чай, а, самвич, а? — Той посочи пренебрежително към съседната стая. — Дам всички маймуни същото, хей.

— Ти по-добре не ги оставяй да чуят какво казваш, за Бога. Може би някои от тях говорят пиджин.

Лим се загледа в него.

— Какво казва господар?

— О, няма значение.

Лим излезе, като се усмихваше на себе си.

— Добре, господа, както очаквах — нулев прогрес.

Сьоратар си палеше лулата, до него Андре Понсен някак нехайно бе доволен от поражението на Сър Уилям.

— Какво предлагате да направим, Сър Уилям?

— Какъв е вашият съвет?

— Това е британски проблем, само частично френски. Ако беше изцяло наш, щях вече да съм го решил elan — в деня, в който възникна.

— Но, разбира се, Mein heir, вие се нуждаете вече от флотата — обади се остро Фон Хаймрих.

— Естествено. В Европа имаме много, както знаете. И ако императорската френска полиция трябваше да е тук за подсилване, ние…

— Да, добре… Сър Уилям беше изморен. Ясно е, че вашият колективен съвет е да съм твърд с тях?

— Груб и твърд — отсече граф Сергеев.

La.

— Разбира се — съгласи се Сьоратар. — Надявам се, че вече си го мислите, сър Уилям.

Посланикът задъвка един сандвич и допи чая си.

— Добре. Ще закрия срещата сега, ще я свикам повторно в десет сутринта с ултиматума: среща с шогуна до седмица, убийците, обезщетения и т.н. — разбира се, с вашето одобрение.

Сьоратар се изкашля.

— Предполагам, Сър Уилям, ще им бъде трудно да уредят среща с шогуна, защо не го запазите за по-късно, когато ще имаме подкрепления и истинска причина да поискаме среща? За да можем да покажем сила, която да поправи злото.

— Умно — рече насила прусакът.

Сър Уилям се замисли за това удивително единомислие, но не можа да открие никаква грешка или скрит риск.