Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 38

Полицайката ги претърси за оръжие с една ръка, докато другата бе поставена в готовност върху собственото й оръжие, след това погледна в колата, но не я претърси. Междувременно мъжете стояха облегнати на капака, със скръстени на гърдите ръце и възмутени физиономии. След кратък спор — и множество гневни жестове — мъжете дадоха на полицайката документите си. Тя им нареди да влязат отново в колата, а тя самата се върна в своята. Ема видя как онзи с очилата удари с юмрук по кормилото от яд. Десет минути по-късно, доста дълго време за една елементарна проверка на съмнителни граждани, полицайката излезе от патрулката и им върна документите. Когато буикът потегли, шофьорът подаде ръка през стъклото и й показа среден пръст.

Полицайката остана пред колата си, докато Ема не спря до нея. Ема свали прозореца откъм мястото до шофьора, размени няколко думи с жената, която й подаде карта памет на цифров фотоапарат. Ема не беше особено общителен човек, но все пак имаше приятели навсякъде.

Самолетът от летище „Рейгън Нашънъл“ до „Ла Гуардия“ пристигна в десет и половина и в единайсет и половина Демарко вече стоеше в коридора пред апартамента на Джанет Тайлър. Позвъни на вратата и отвътре чу как няколко деца се разскачаха и как майка им каза да стоят мирно. Видя как шпионката потъмня и после вратата се отвори.

Жената, която той предположи, че е Джанет Тайлър, държеше в прегръдките си момиченце на около две годинки. За коленете й се беше лепнало друго момиченце с големи кафяви очи и тъмна къдрава коса, което беше по-сладко дори от Шърли Темпъл. Самата Тайлър беше слаба и нисичка, под метър и шейсет, но за разлика от тъмнокосите си дъщерички беше със сини очи и руса коса. Косата й беше вързана на хлабава опашка и по розовата й тениска имаше петна от храна. Приличаше на изтощена майка на две свръхенергични деца с не повече от година разлика.

— Госпожа Тайлър? — каза Демарко.

— Да.

Демарко показа служебната си карта и се представи.

— От Конгреса? — попита Тайлър.

— Да, госпожо. Мога ли да вляза? Искам да ви задам няколко въпроса за сенатор Пол Морели.

Тайлър рязко си пое въздух и Демарко си спомни, че бе предизвикал почти същата реакция у Марша Давънпорт. И двете жени се страхуваха от Морели.

— Аз… аз нямам какво да ви кажа за сенатора — промълви Тайлър. — Виждала съм го само веднъж.

— Работили сте за него, докато е бил кмет. Искам само да знам…

— Съжалявам, но в момента не мога да разговарям с вас. Трябва да водя дъщеря си на лекар.

Жената изобщо не умееше да лъже. За разлика от Демарко.

— Госпожо Тайлър — каза той, — ако не разговаряте с мен днес, ще бъдете призована да дадете показания пред комисия на Конгреса. Ще ви се наложи да летите до Вашингтон и може би да останете там няколко дни на собствени разноски, докато комисията не ви приеме за изслушване на показанията. Ако искате да избегнете всичко това, предлагам ви да разговаряте с мен.