Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 31

Този разговор беше нереален. Жена, която започваше да се налива от сутринта, да говори за алкохолните проблеми на съпруга си. Беше постъпил глупаво, като прие да се срещне с нея.

— Вечерта, когато нападна Марша Давънпорт — не спираше да говори Лидия, — Пол е бил в кабинета си и е пиел, а Давънпорт е направила грешката да влезе при него.

— Той пие и после насилва жени — каза Демарко.

Лидия Морели не забеляза сарказма.

— Да — каза тя. — И винаги един и същ тип жени.

— Какво имате предвид?

— Отидете при Джанет Тайлър. Говорете с нея. Продължете разследването на Тери.

Демарко се чувстваше напълно объркан.

— Госпожо Морели, защо ми казвате всичко това? Не съм нито полицай, нито репортер. Аз съм просто адвокат. Така че дори всичко, което казвате, да е истина — той едва не добави а това е едно голямо „ако“, — разговаряте с грешния човек.

— Казах ви защо. Защото животът ви е в опасност и се опитвам да ви помогна да не свършите като Тери. Но също така, защото правите разследвания. Чух Пол да го споменава, когато се запознахме.

— Така е, но… — Демарко поклати глава. — Вижте, трябва да разберете едно: нямам нито властта, нито пълномощията да разследвам съпруга ви.

Така си и беше. За разследването на човек като Пол Морели назначаваха прокурори: умни, безмилостни, независими копелета с десетки хора на тяхно разположение. Но на Лидия Морели не й пукаше.

— Длъжен сте — каза тя. — Имате работа и трябва да я свършите.

Внезапно тя стана от пейката.

— Трябва да вървя. Имам… имам среща.

С бутилката, беше мигновената мисъл на Демарко.

— А вие трябва да си вършите работата — повтори тя, след което се обърна да си върви.

— Почакайте за момент — спря я Демарко. — Трябва да знам нещо:

— Какво? — попита тя, вече нетърпелива да си тръгне.

— Според датите на салфетката Давънпорт е била нападната през 2002 година, а Тайлър — през 99-а. Защо го правите едва сега?

Лидия махна с ръка, все едно пропъждаше муха.

— Няма значение. Нужно ви е да знаете само едно: че ви казвам истината. А сега трябва да вървя. А, и още нещо — ако споменете пред някого за този разговор, аз ще отрека.

С това изявление тя си тръгна. Движеше се бавно, като старица, с превит гръб, с несигурни, уморени стъпки, като че ли знанието, което носеше в себе си, беше тежък товар.

В какво, по дяволите, се беше забъркал?

11

Гарет Дарси наблюдаваше през бинокъл мъжа и жената в градината на катедралата. Мъжът носеше костюм и вратовръзка, но не приличаше на служител, който работи в офис. Имаше вид на здравеняк. Може би ченге? Или пък гангстер. Да, приличаше повече на гангстер, отколкото на ченге. Започваше да става интересно.