Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 20

Две минути по-късно телефонът иззвъня.

— Твоите хора май са оплескали нещата с онзи репортер — каза Морели. — Бащата на репортера е намерил цял куп подозрителни неща около смъртта на сина си и сега един човек от Конгреса разследва случая.

— Какви неща? — попита старецът. Както обикновено, гласът му беше спокоен и напълно лишен от емоция. Морели винаги се беше възхищавал на тази негова способност: никога не позволяваше на емоциите да помрачат разсъдъка му. Емоциите пречеха. Или може би, помисли си той, старецът просто не изпитваше емоции.

Морели набързо му разказа за опасенията на Дик Финли.

— Всичко това е без значение — каза старецът.

— Вярно е — съгласи се Морели. — Но твоите хора са допуснали грешка. Не са проверили портфейла на Финли, а вътре е имало пет имена, написани на салфетка. — Морели бързо разказа за тримата мъже в списъка на Финли. Старецът беше запознат с имената и това не отне много време.

— Стари истории — отсече старецът. — Спомена пет имена, кои са другите две?

— Две жени, Марша Давънпорт и Джанет Тайлър.

Морели не искаше да му казва за жените, но в крайна сметка реши, че се налага. Дик Финли знаеше имената им, а сега ги знаеше и Демарко, и тези, с които беше говорил. Може би дори и полицията. Способността на стареца да се сдобива с информация беше невероятна — пипалата му се простираха във всички посоки — и беше напълно възможно да научи за списъка на Финли и от някой друг източник. И все пак Морели си даваше сметка, че в момента стъпва по много тънък лед.

— Кои са те? — попита старецът.

— Давънпорт е декоратор, която за кратко работи по къщата ми тук, във Вашингтон. Тайлър беше от служителите ми в Ню Йорк.

— Какво знаят тези жени? — попита старецът.

— Нищо не знаят — заяви Морели.

Доколкото си спомняше Пол, той за пръв път се осмеляваше да излъже стареца.

— Прегледах лаптопа и бележниците на Финли — каза Морели. — Според записаното Финли се е свързал с тези жени, защото съм ги уволнил. Предполагам, надявал се е да чуе злепоставящи ме факти, които да му свършат работа, но е ударил на камък. Финли е търсил за какво да се хване.

— Сигурен ли си? — попита старецът.

— Да. Проблемът не е в списъка или хората в него. Проблемът е, че този човек може да тръгне да рови в същата посока, в която бе поел и Финли.

— А ти все още не знаеш как Финли е взел името на доктора или как го е свързал с…

— Не. Не знам как е направил връзката.

— И как ще действаш? Искаш ли някой да се погрижи за този любопитен младеж?

Лесно му беше на стареца: Искаш някой да изчезне? Нямай грижи.

— В никакъв случай — каза Морели. — Ако пострада, това ще накара някои хора наистина да задълбаят в случая, от ФБР например. Просто искам известно време да бъде следен. Мисля, че след няколко дни ще се откаже, ще реши, че не е имало нищо странно в смъртта на Финли, но дотогава искам да бъде следен. Въпросът е да не говори с доктора.