Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 148
Майк Лосон
53
Тя беше малко над трийсетгодишна. Висока метър и шейсет, с руси къдрици, които обгръщаха сладко сърцевидно лице, трапчинки на бузите и големи сини очи зад очила с големи рамки. Очилата уголемяваха очите й до размера на огромни сини езера от невинност и й придаваха прекомерна уязвимост, поне според Демарко. Имаше фигурата на Марша Давънпорт: големи гърди в сравнение с дребното й тяло, бедра, които се спускаха във великолепна извивка от петдесетсантиметровата й талия, и крака, които изглеждаха добре в късата й поличка.
Първите думи, които излязоха от сладката й уста, бяха:
— Мамка му, ще ме пуснете ли да вляза? Такъв е клинч навън.
— Бренда Хатауей? — попита Демарко.
— Същата. А сега искам да вляза, преди да ми е замръзнал задникът. В Ел Ей беше двайсет и седем градуса, по дяволите. Ако знаех, че тука е толкова студено, щях да поискам повече пари.
Демарко вдигна куфарите й от верандата, покани я в кабинета си и й наля едно бренди като профилактика срещу пневмонията. Докато отпиваше първите си глътчици от брендито, тя се разходи из стаята, спря се пред една гравюра на стената — подарък от една от многото бивши приятелки на Демарко, и кимна, все едно да изрази одобрението си. След като изхлузи обувките си, тя се пльосна на канапето срещу стола на Демарко и качи краката си на масата. Бедрата й се виждаха чак догоре.
— За шоу бизнеса — вдигна наздравица тя. — Разбрах, че имате роля за мен.
— Кой ви каза?
— Агентът ми, това безполезно лайно.
Демарко се надяваше, че Сам Мърфи е платил на агента достатъчно, за да подсигури мълчанието му.
— Какво ви каза агентът? — попита той.
— Че ще изкарам петдесет бона, без да си вдигам краката. Каза също, че шумът, който ще се вдигне, ще ме изстреля на върха. Надявам се, тогава ще го разкарам и ще си намеря истински агент.
— А с кого е говорил агентът ви?
— Че откъде да знам? По-кротко де. Това някакъв проклет разпит ли е?
— Бренда, искам да престанете да ругаете.
— Е,
— Не. Ролята, която ще играете, не включва нецензурни думи. Ще бъдете невинна. Наивна и скромна. Душичка. Трябва да се настроите за ролята.
— Сега ще ми миете устата със сапун или ще ми кажете за какво става въпрос?
Демарко едва се сдържа да не се усмихне.
— След два дни…
— Женен ли сте? — попита Бренда.
— Не.
— Гей?
— Не. След два дни…
— Разведен?
— Да.
— Защо се разведохте?
— Имахме различни приоритети.
— Което значи?
— Значи, че не ми се говори за това.
— Имате ли си гадже?
— Вече не.
За секунда тя погледна Демарко и за пръв път стана сериозна.
— Съжалявам. Изглежда, раната е прясна.
— Да. А сега, ако сте приключили с въпросите, ето каква е работата.
Когато свърши с обясненията, Бренда не се стърпя:
— Мамка му, това ще е трудно. Опа, извинявайте.
— Да, трудно ще е, Бренда. И рисковано. Сигурна ли сте, че искате да поемете риска?
— Имате ли представа колко е трудно да те забележат в Холивуд?
Демарко поклати глава.
— Ами благодарение на пластичната хирургия всяка жена там е с перфектен нос и перфектни цици. Да си намериш свястна роля е по-трудно, отколкото да спечелиш от лотария. Всичко бих направила, за да се включа в голямата игра.