Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 118

— Не, защото Морели е искал някой да му помогне за Исая и защото го е било страх, че може да припадне, след като го прострелят, и е искал някой да е там да се обади за линейка, за да не му изтече кръвта.

— Кажете ми нещо, Демарко, тъй като историята си е ваша: Защо му е било на сенатора да се прострелва?

— Защото е знаел, че ако бъде прострелян по време на така наречения взлом, никой няма да го заподозре в убийството на жена му. И вие определено не сте се усъмнили. А той ще стане истински американски герой — не само че е застрелял един от лошите, а е бил и ранен. Когато президентският пост е заложен на карта, Дръмънд, хората са склонни да поемат големи рискове.

— Вие сте шибан побърканяк — изрече Дръмънд с равен глас — просто констатираше факт.

— Маркъс Пери ми описа Бъроус. Откъде ще знае как изглежда?

Дръмънд замълча за момент, усмихна се и после каза:

— Видял го е по телевизията, когато Морели излезе от болницата.

Копелето имаше отговор за всичко.

— Тогава как Исая Пери е успял да влезе в къщата на сенатора? — продължи да настоява Демарко. — Знам, че къщата има аларма.

— Сенаторът казва, че са пускали алармата само когато излизат. Хлапето е счупило стъклото на задната врата и е влязло оттам.

— Или Бъроус го е счупил на излизане от къщата.

— Глупости.

— По дяволите, вие изобщо някакво разследване правили ли сте? Проверихте ли ръцете на Исая за следи от барут, за да установите дали наистина е стрелял? Анализирахте ли пръските кръв, за да разберете дали съвпадат с историята на сенатора?

Дръмънд се изсмя.

— Следи от барут! Пръски кръв! Да не следите сериалите „От местопрестъплението“ по телевизията, Демарко? Да не се мислите за Грис Гасъм, или както му е шибаното име?

Самата истина — единственото, което Демарко знаеше за следите от барут, действително беше от телевизията. Невежеството му обаче не го спря и той неволно повиши глас.

— Може би ако гледахте телевизия, щяхте да имате някаква представа как се разследва убийство.

Дръмънд се изправи. Насочи в Демарко дебелия си показалец и изкрещя:

— Вие сте напълно побъркан! Проклетата ви теория за убийство не е нищо повече от догадка, базирана на бръщолевенето на една алкохоличка и един изпаднал престъпник, който на всичкото отгоре е роднина на застреляното хлапе!

На свой ред Демарко се изправи, събаряйки стола, на който седеше, и кресна:

— На нито един от вас ли, идиоти такива, не му се стори странно, че този отличник в училище, който никога през живота си не се е забърквал в нищо, се е опитал да убие сенатор на Съединените американски щати?

И двамата стояха и се гледаха на кръв. Беше настъпил онзи момент, до който всички мъже достигат, когато не могат да се разберат — започват да крещят с пълна сила и едва не тръгват да се бият с голи юмруци. За Демарко налице бе поредното доказателство защо само жени трябва да са държавни глави.

След малко Дръмънд затвори очи и дълбоко си пое въздух. Усилието, което положи да възвърне самообладанието си, беше повече от осезателно. След това отново отвори очи и каза с неутрален бюрократичен глас: