Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 116

— Нищо няма да се получи! — възрази Демарко.

— Ами направи така, че да се получи, мамка му!

Демарко поклати глава.

— Знаете, че ако отида в полицията, има голяма вероятност това да стигне до Морели. Ще ме подкрепите ли, ако Морели ме погне?

— Разбира се — не се поколеба Махоуни.

Разбира се, на баба ми хвърчилото, помисли си Демарко.

— Има и още нещо, което трябва да знаете — каза Демарко.

— Какво! — сопна се Махоуни.

Демарко виждаше, че шефът му иска тази среща да приключи и Демарко да си тръгне, но на Демарко не му пукаше. Хвърли се в дискусия за Чарли Еклънд и операциите му за следене на Морели, за смъртта на Ван Хорн и Сътъл и за незнайния мъж, който помагал на Пол Морели през цялата му политическа кариера. Докато Демарко говореше, виждаше как раздразнението на Махоуни расте. Историята на Демарко беше завързана, а Джон Махоуни нямаше търпение да слуша завързани истории. От друга страна, притежаваше способността да прониква в същината на проблема.

Той прекъсна своя подчинен по средата на изречението, като кресна:

— Стига! Стига с тези глупости за ЦРУ и някой си, който бил помагал на Морели. Избий си ги от главата и се съсредоточи върху едно нещо: съсредоточи се върху Морели.

— Да, но…

— Джо… — Махоуни се взря в очите на Демарко с онзи поглед, който използваше, за да убеди другите политици да го следват, погледа, който използваше, за да вкарва млади жени в леглото си. — Съсредоточи се върху Морели. Ако го спипаме, синко, вече няма да е от полза на онзи от ЦРУ. Ако го спипаме, каквото и да е правил в миналото и който и да му е помагал в миналото, става без значение. Него трябва да пипнем. Не можем да оставим да му се размине това, което е извършил.

Демарко не си направи труда да попита Махоуни защо постоянно казва „ние“, при положение че иска Демарко да свърши цялата работа и да поеме всички рискове.

Прииска му се да изкара Махоуни в морето с проклетата лодка и да го хвърли на рибите.

42

Лейтенант Дейвид Дръмънд свали вестника, който четеше, и раздразнено погледна Демарко.

— Това, което имам да ви кажа, ще ви шокира — заяви Демарко.

Изражението на досада върху лицето на Дръмънд мигновено се смени с усмивка.

— Не можете да ме шокирате, драги, дори и да си свалите гащите и да ми покажете розичка там, където се очаква да ви е патката.

— Добре тогава — каза Демарко. — Смятам, че сенатор Пол Морели, с помощта на шефа на канцеларията си Ейб Бъроус, хладнокръвно е убил Лидия Морели и Исая Пери.

Съдейки по начина, по който увисна ченето на Дръмънд, Демарко прецени, че все пак е успял да шашне детектива дори без да си разкопчава колана.

В първия момент Дръмънд не каза нищо. Просто седеше и зяпаше Демарко, все едно се опитваше да прецени психическата му уравновесеност. Най-сетне прочисти гърлото си и проговори:

— Казвай каквото имаш да казваш, приятел, но да знаеш, че според мен си пълна откачалка. Ако не бях длъжник на Ема, отдавна да съм те изритал.