Читать «Вътрешният кръг» онлайн - страница 167

— Присъствахте ли на прощалната му церемония? — подхвърли Демарко.

— Не само присъствах, но взех и Анди Банкс със себе си — доволно кимна Махоуни.

— Взехте Банкс?

— Да. Наложи се да му обясня някои неща, за да разбере защо вършим това и защо трябва да си затваря устата. Отначало не му хареса — нали го знаеш какъв особняк е, но доста бързо пресметна, че съм прав и за него е по-добре да сме на своя страна — имам предвид себе си и президента. Той не е лош човек и аз се радвам, че го поставихме на този пост.

Както и да е. А самата церемония беше голям купон, който не бих пропуснал за нищо на света. Дребното копеле е толкова популярно, че успя да събере само двайсетина души — предимно секретарки на съответните шефове. А церемонията се състоя в зала за триста човека. В това отношение някой наистина беше демонстрирал творчество!

— Но защо изобщо организира прощална церемония, след като е уволнен?

— Защото обратното би изглеждало странно. Медиите щяха да си зададат въпроса защо един толкова важен държавен служител не е изпратен със съответните почести.

Махоуни пусна още един фъстък между дебелите си бутове и това негово действие удвои изкушението на гълъба. Нещастната птица размаха криле, протестирайки срещу ненужната жестокост. Във въздуха се разлетяха дребни пера.

— Президентът каза три изречения, после го награди със значка и евтин часовник — от онези, дето ги раздават на пощаджиите за добра работа.

От лапата му падна трети фъстък и гълъбът полудя. Затича напред-назад на малките си крачета, заковал немигащо око в съблазнителните ядки. Махоуни не обръщаше внимание на мъките му.

— Банкс през цялото време го фиксираше с очища като фенери, сякаш се опитваше да опърли кожата на лицето му. Аз обаче не направих нищо подобно. Докато гостите лапаха противната (и доста мизерна) торта, която му бяха подарили, аз се приближих към него. Гаднярът стоеше съвсем сам и имаше вид на човек, който всеки момент ще припадне. Наведох се над него и рекох: „Това е заради Мардж Картър, шибаняк мръсен!“ А знаеш ли какво ми отговори той, Джо? Погледна ме с отсъстващ поглед и попита: „Кой?“ За малко не му друснах един в мутрата!

Гълъбът прибягна до обходна маневра и заприлича на рак с пера. Вероятно си въобразяваше, че диагоналният подход към фъстъците го прави невидим. Бавно и предпазливо потъна в сянката на едрото животно, скъсявайки разстоянието до мечтания деликатес.

— Но най-хубавото се случи малко преди хората да се разотидат. Някаква жена се приближи към него и започна да крещи на висок глас, без да й пука от репортерите. „Ще разкажа на всички за мръсотиите ти, гадно копеле!“ — обяви тя, а Донъли, естествено, отвърна, че не знае за какво става въпрос. И нямаше как да знае, просто защото я виждаше за пръв път. Но репортерите моментално я наобиколиха.