Читать «Вълшебната шейна» онлайн - страница 2

Когато стигнаха долу на завоя, Здравко се спря и изви глава. Ах, как блестеше сега — като сребърна — цялата опустяла пързалка! Месецът бе изгрял. Нямаше жива душа наоколо. А, не! Какво е това там горе — на самия връх? То расте, расте и бързо иде насам като голям светъл облак. А-аха! Та това било пак шейна. Навярно закъсняла, последна! Ето тя иде все по-близо, расте. Тя е със звънци, с лампички. Но каква е чудна! Няма такава друга. Голяма, бяла, цяла лодка, не шейна. Звънчетата пеят като малки камбани. Какви хубави фенерчета! Сякаш свещи, като тия, дето ги палят по елхите! И вътре — никой! Само едно малко-малко момченце, колкото Здравка, но цяло облечено в бяло и усмихнато. Изведнъж чудесната шейна спря до малкия вестникопродавач и детето отвътре му извика:

— Хайде, качвай се по-скоро де! Ела да се повозим!

Здравко не смее. Той не вярва, че викат него.

— По-скоро, по-скоро де! Нали виждаш, че ида за тебе? Качвай се!

Без да се помни от радост, Здравко се качва вътре. Изведнъж и студът и умората му изчезват. А чудесната шейна се обръща сама. Без някой да я тегли, тя тръгва нагоре по стръмнината. Звънчетата пеят, пеят. Пъстрите фенерчета озаряват бялото момченце. То е хванало ръката на малкия вестникопродавач и усмихнато го пита:

— Е, хубаво ли е така?

Здравко иска да му отговори и изведнъж извиква:

— Спри, спри! Барончо остана! Да вземем и него!…

— Ще го вземем, ще го вземем — отговаря бялото момченце и спира. Барончо запъхтян стига до шейната и скача вътре. И отново потеглят.

„Колко е дълга тая пързалка! — мисли си Здравко. — Ето горичката се загуби и градът вече не се вижда… А шейната лети нагоре. Звънчетата пеят, пеят, като малки камбани. Лампичките светят като големи пъстри звезди. Ах, колко е хубаво! Дано не се свършва!“

— Ами кога ще се спускаме? — пита той.

Бялото момченце се усмихва повече и прегръща малкия вестникопродавач.

— Моята шейна не слиза надолу, тя се плъзга нагоре — все по-нагоре и по-нагоре, при звездите и небесните снегове! — отговаря то и целува Здравко по челото.

* * *

На заранта, когато децата с голямата шейна дойдоха пак да се пързалят, едно от тях извика:

— Я вижте там нашият вчерашен познайник замръзнал с куцото куче. Гледайте, гледайте — в пазвата му умряла гарга!…

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: unicode, 2007

Редакция: BHorse, 2007

Издание:

Константин Константинов. Приказки за тебе. Избрани приказки и разкази

Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши

Под редакцията на Дамян Дамев

Двадесет и трета книга

Издателство „Народна младеж“, София, 1972

Редактор: Христиана Василева

Художник: Иван Кьосев

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Елена Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3263)

Последна редакция: 2007-08-29 08:16:24