Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 51

Блондо бе млъкнал в очакване с вид на спокойно задоволство.

— Добре — измънка Филип. — Оставете ми това досие.

— Съжалявам, господине — каза Блондо, — но е невъзможно. Трябва да проуча още някои документи, за да бъда готов за срещата с господин и госпожа Трубайи, които ще дойдат утре сутринта.

— Аз ще приема господин и госпожа Трубайи.

Блондо леко изтръпна:

— Как? Нима не ми възложихте това дело?

— Не, господин Блондо, не съм ви възлагал това дело. Възложих ви подготовката: това е различно!

— С което искате да кажете…? — попита Блондо с нотка на нахалство.

— Искам да кажа, че тук, при важните случаи, клиентите идват при мене.

Блондо настръхна, побледнял от сдържано възмущение, и постави папката на края на бюрото.

— Ето, господине — каза той с треперещ глас.

— Ако ми потрябват други подробности по делото, ще ви повикам пак — каза Филип. — А в това време помолете господин Висо да ви предаде досието на Парижката компания за електрически кабели. За това ще говорим утре.

Без да отвърне нито дума, Блондо се отправи към вратата. Останал сам, Филип си го представи пред масата му как предъвква гнева си, как си преповтаря всичко, което не бе посмял да каже, как съжалява, че не можа да си подаде оставката с трясък. „Не бях ли много груб с него? — попита се Филип. — Не, сто пъти не!“ Каква самонадеяност! Каква дързост! Никога през време на стажа си той не бе посмял да говори с шефа си така, както Блондо бе направил. При мисълта, че има диплом, този хлапак вярва, че всичко му е позволено. Ако му отпуснеш юздите, след седмица ще поиска да замести Висо, а след месец да седне на директорското кресло. Всъщност всички младежи на негова възраст са нахални и влюбени в себе си. Болест на епохата. Младежите и девойките се раждат с големи претенции. В хубавите и богатите квартали тази порода от малки кариеристи се увеличава като в зайчарници. Не четем ли в статистиките, че понастоящем една пета от французите ходят на училище? Ужасяващо съотношение. Нахлуване на младите. Те образуват държава в държавата. Дълг на всеки съзнателен човек е да се бори с тях, а не да ги подпомага. Защото те нямат друга цел, освен да изместят бащите си. Тези, които любезничат с младите, всъщност подкрепят неприятеля, изменят на свещената кауза и напомнят за „колаборатьорите“ по времето на хитлеристката окупация. (Помислете си само, че тия малки интересчии не знаят какво е „колаборатьор“!) Но колко много родители избягват да се противопоставят на желанията на своите рожби от страх да не изглеждат старомодни, колко много вестници ласкаят вкусовете на ненавършилите двадесет години от страх да не загубят мнозинството от своите читатели, колко много индустриалци приспособяват своето производство към изискванията на новоизлюпените от страх да не се намали оборотът им! В действителност, заразени от страх, от глупост или от алчност, възрастните, които би трябвало да се съюзят за борба срещу младежта, се прекланят пред нея и дори я насърчават, за да бъдат унищожени. Радиото, телевизията говорят за войните и революциите в Азия и Африка, но това са дребни неща в сравнение с междуособиците, които съществуват в почти всички страни на света. Война на живот и смърт между поколенията. Разбира се, победата ще бъде на страната на младите. Същественото за старите е да забравят, доколкото могат, момента на капитулацията. Не е ли чудовищно да се мисли, че пъпчивите абитуриенти в края на краищата ще имат по-голямо право от учените, защото мозъчните им клетки са по-активни от техните? Цялата Вселена е изградена върху тази неправда! Младите са толкова много презаети със себе си, че от тях не може да се очаква и най-малкото уважение. Дори ако им се случи да се възхитят от някой по-възрастен, те не виждат в него пример, а препятствие. „За Блондо и нему подобните аз съм препятствие. И за Жан-Марк. И за Даниел. Техният живот ще започне в деня, в който аз се предам“. Той сведе глава на рамото си. Откога се беше похабил в тия си размишления? Неговият студен и добре подреден кабинет го ужаси. Помисли си, че играе комедия пред тези класьори, този интерфон, този телефон с множество копчета — комедията на дошлия господар.