Читать «Възмущение» онлайн - страница 79

Всичко започна съвсем скромно, по най-невинен детински начин: бой със снежни топки насред празния двор пред сградата „Дженкинс“, организиран от четирима първокурсници от малки градчета в Охайо, хлапетии с провинциален произход, изскочили от стаята си в общежитието, за да се порадват на първата виелица за първия си семестър в колежа. В началото към тях се присъединиха само съучениците им от същото общежитие, но когато обитателите на двете сгради, разположени успоредно на „Дженкинс“, погледнаха през прозорците си и видяха какво става на двора, започнаха да се изсипват от „Нийл“, после от „Уотърфорд“ и скоро се разрази въодушевена снежна битка между десетки щастливи, разбеснели се хлапета, които лудуваха по джинси и тениски, по анцузи и пижами, неколцина дори само по бельо. След час те вече се замеряха не само със снежни топки, ами и с кутийки от бира, изпити по време на битката. По белия сняг се появиха пръски червена кръв заради наранявания, получени от прелитащи предмети, сред които вече се появиха учебници, кошчета за книжни отпадъци, моливи, острилки и отворени мастилници; мастилото, метнато нависоко и надалече, разплискваше синьо-черни ивици по снега на светлината на електрифицираните някогашни газени лампи, които елегантно опасваха алеите. Но кървенето ни най-малко не потуши огъня. Видът на собствената им кръв върху белия сняг може би дори даде тласък на промяната им от игриви, безразсъдно замаяни от изненадалия ги ненавременен сняг деца в шумна армия от метежници, нахъсвани от малка формация подмолни съученици да превърнат необузданата си и лекомислена постъпка в шокиращ разрушителен акт и да отприщят на воля всичко необуздано в себе си (въпреки редовното ходене на църква), да се премятат и претъркулват, да се плъзгат по хълма през дебелия сняг и да започнат една смайваща нощ, каквато никой от тяхното поколение уайнсбъргци няма да забрави, докато е жив — нощ, наречена на другия ден от „Уайнсбърг Игъл“, в емоционално заредена статия, израз на яростното недоволство на обществеността, „големият щурм на белите гащички в колежа «Уайнсбърг»“.

Нахълтаха в трите момичешки общежития — „Доланд“, „Кунс“ и „Флеминг“, — като биха пъртина в преспите, натрупани по алеите, изкатериха непочистените стълбища към входа и минаха през вратите, вече заключени солидно за през нощта, като счупиха стъклата, за да се доберат до ключалките, или направо изтърбушваха вратите с юмруци, ритници и рамене, вкарвайки камари сняг и разпенена киша в забранените за посещение общежития. С лекота прекатуриха бюрата на рецепциите, които трябваше да преграждат подстъпите към стълбището, и заляха етажите и в спалните, и в момичешките апартаменти. Докато съученичките им се разбягаха из коридорите в търсене на място, където да се скрият, нашествениците се заеха да отварят гардероб след гардероб, да нахълтват в стаите и да ги плячкосват една подир друга, като разхвърлят всеки чифт бели пликчета, които успеят да намерят, и ги мятат през прозорците над живописния побелял двор долу, където вече се бяха събрали няколкостотин момчета, наизлезли от домовете на братствата в периферията на кампуса и преджапали през преспите по улица „Бъкай“ към женското крило, за да прославят тази тъй нетипична за „Уайнсбърг“ дива вакханалия.