Читать «Възмущение» онлайн - страница 67

— Сигурна съм, че е така — успокои ме тя.

— Благодаря ти, мамо. За мен е голямо облекчение. Не мога да си го представя да живее сам. Само с магазина и работата си, без да има при кого да се прибира вечер, сам-самичък през уикендите… звучи невъобразимо.

— По-лошо е от невъобразимо, така че въобще не се напрягай да си го представиш. Но сега трябва да те помоля за нещо в замяна. Защото има нещо, което аз пък не мога да си представя. Никога досега не съм те молила за каквото и да било. Никога не съм го правила, защото не е имало за какво. Защото като син ти нямаш грешка. Винаги си се старал да бъдеш добро момче. Винаги си бил най-добрият син, когото може да има една майка. Но ще те помоля да прекратиш отношенията си с госпожица Хътън. Защото да си с нея, е невъобразимо за мен. Марки, ти си тук, за да се учиш, да изучаваш Върховния съд и Томас Джеферсън, да се подготвяш да влезеш в юридическия факултет. Тук си, за да можеш един ден да станеш личност в това общество, която да е за пример и към която да се обръщат за помощ. Тук си, за да не ти се налага да си от онези Меснърови като дядо ти и баща ти, и братовчедите ти, за да не работиш в месарница до края на дните си. Не си тук, за да си търсиш белята с едно момиче, стиснало бръснача, за да си пререже китките.

— Китката — поправих я. — Прерязала си е едната китка.

— Едната стига. Човек има само две, така че едната е предостатъчна. Марки, ще остана при баща ти и в замяна ще те помоля да я зарежеш, преди да си затънал и да не знаеш как да се измъкнеш. Искам да сключим сделка. Ще сключиш ли сделка с мен?

— Да.

— Така те искам! Това е то моето снажно, прекрасно момче! Светът е пълен с млади жени, които не са си рязали никакви китки — които не са рязали нищо. Милиони са. Намери своята сред тях. Не е задължително да е еврейка, може да е всякаква. Сега сме 1951 година. Не живееш в стария свят с моите родители и техните родители, и техните преди това. За какво ти е? Старият свят е далече, много е далече и всичко, свързано с него, отдавна го няма. Остана единствено кашерното месо. То е достатъчно. Стига. Трябва да стигне. И навярно ще стигне. Всичко друго ще се нагласи. Ние тримата никога не сме живели в бедност и няма да го допуснем и сега. Ние сме американци. Излизай с когото си поискаш, ожени се за когото си поискаш, прави каквото и с когото решиш — стига никога да не е докосвала бръснарско ножче до себе си с намерението да сложи край на живота си. Момиче, което е било наранено толкова дълбоко, че да пожелае такова нещо, не е за теб. Да искаш да изтриеш всичко, преди животът ти още дори да е започнал — категорично не! Нямаш работа с такъв човек, независимо че прилича на богиня и ти носи красиви цветя. Тя е прекрасна млада жена, няма никакво съмнение в това. Очевидно е добре възпитана. Макар да ми се струва, че във възпитанието й има повече, отколкото се вижда на повърхността. Човек никога не знае с тези неща. Никога не е ясно какво точно се случва зад стените на хорските къщи. Когато на детето нещо не му е наред, най-напред погледни семейството. Независимо от всичко, аз й симпатизирам. Нямам нищо против нея. Желая й късмет. Моля се животът й да не бъде пропилян напразно. Но ти си единственият ми син, единственото ми дете, нося отговорност не за нея, а за теб. Трябва да отрежеш тази връзка от корен. Потърси си приятелка другаде.