Читать «Въздухарска работа ((Концесия за оня, дето духа))» онлайн - страница 2

Следващите вечери бай Петко ходеше в кръчмата просто по навик. Онези двамата на неговата маса с нищо друго не се занимаваха, освен с въздуха. Въздухари, казваше си наум Петко и си пийваше по-учестено от ракийката. Трябваше да върши нещо, докато събеседниците му се пенявеха за глупости.

Една вечер така му писна, че се зарече да си тръгне и повече да не стъпва в кварталното кръчме. Какво толкова, ако ще и битов алкохолизъм да е, но по-добре да си гледа спорта вкъщи с чаша домашна ракия. Те, жената и дъщерята, си го знаеха. Когато почнеше спорта, мълчаха и не даваха звук да се чуе. Ще мълчат я, много добре знаят, че при мизерните ни заплати само парите от футбола могат да ни оправят. Това си мислеше Петко, докато викаше сметката си. Винаги си плащаше навреме. Не искаше на никого да бъде длъжник. Сервитьорът си тръгна, радвайки се на дребния бакшиш. Докато се прибере, ей го де живее отсреща, спортът няма да е почнал още, мислеше си бай Петко. Трябваше само да се сбогува със събеседниците си.

Изведнъж ония двамата взеха да му правят знаци да мълчи, без да откъсват очи от екрана на телевизора. Бай Петко се заслуша и чу нещо, което не му хареса особено. От утре новият концесионер налага такса въздух. Решението било взето след много тежки преговори с органите, които се борят за запазването на конкуренцията в държавата. Следваха цените на кубически литър използван въздух. С големи преференции се ползваха социалнослабите, инвалидите, майките, възрастните над 70 години, и естествено децата. Това е еманация на социалната ориентираност на концесионера и на концедента, в лицето на държавата и нейните органи. Това се казваше в изявленията на двете институции.

След това на екрана показаха едно устройство, което много приличаше на противогаз. Красива манекенка с усмивка го сложи на лицето си. Заприлича на извънземна, рече си бай Петко. Обяснението на телевизионния водещ беше, че това е апаратът, с който задължително трябва да се снабди всеки гражданин до края на месеца.

Устройството трябвало да се носи постоянно на лицето, за да може точно и правилно да отчита използваното количество въздух. За пиене на течности беше предвидена специална тръбичка, която да се потапя в питието. Имаше отверстие за устава, което можеше да се отваря точно три пъти на ден по 15 минути: за закуска, за обяд и вечеря. Ако някой оставеше клапата отворена за по-дълго от 45 минути на ден, това щеше да означава, че с индивида или се е случило нещо нередно, или е нарушител. И при двата случая устройството щеше да дава SOS-радиосигнал, чрез който веднага на място щеше да идва медицински и технически екип. По изчисления на правителството, освен всичко друго, тази система щяла да помага при почти 98 на сто от спешните медицински случаи, когато крайният ползвувател на въздух се нуждае от навременна лекарска помощ.

След края на съобщението в заведението настъпи тежка тишината. Бай Петко погледна двамата интелигенти срещу себе си. И те изглеждаха угрижени като него. Звукът на телевизора му даде на разбере, че започва спортната емисия. Бай Петко събра сили, за да се усмихне, вдигна чашата си и изрече с несигурен глас: