Читать «Въздухарска работа ((Концесия за оня, дето духа))» онлайн

Стефан Бонев

Въздухарска работа

(Концесия за оня, дето духа)

Не беше нещо особено — просто поредната концесия, дадена от държавата. Или поне така твърдяха от правителството. А това твърдение беше тиражирано от все още многобройните медии, оцеляващи напук на постоянно намаляващите си потребители. Още повече, този път не се даваха на концесия нито магистрали, нито заводи, нито язовири… Този път буквално се даваше на концесия нищото.

В съответните нормативни документи беше записано просто и ясно: „особено право на ползване (концесия) с предмет — въздушното пространство над страната“. Какво ли може да спечели някой от въздуха, питаха се хората, докато разлистваха повече или по-малко розовеещите страници на вестниците и докато възприемаха казаното и видяното от не по-малко розовия екран на телевизорите си. За 35 години на определена чрез конкурс фирма се даваше правото да ползва въздуха, като през цялото това време трябваше да плаща парични вноски на държавата. Властите пък се задължаваха да не толерират нерегламентиран, т.е. контрабанден, внос на въздух от други страни.

— Въздухът е едно нищо. Всеки ден го дишаме, за да не умрем, и толкоз! Ай наздраве! — рече бай Петко, за да завърши разговора за въздуха, наченат в кварталната кръчма. Бай Петко се интересуваше повече от футболните резултати. Редовно залагаше на мачовете от Еврофутбол. Попечелваше от време на време по нещо. Беше убеден, че един ден, рано или късно, ще хване големите пари за ушите. Още повече, че тук не ставаше и дума за късмет, хазарт или нещо подобно. Тук беше необходимо спокойно и хладнокръвно да следиш процесите във футбола — трансферите на футболисти, резултатите от изиграните досега мачове от отборите. Важни бяха изявленията, направени преди мачовете от селекционерите, от капитаните, от футболистите на двата отбора… А тия тук двама непрокопсаници на масата го занимават с някаква си концесия за оня дето духа. И докато му философстваха по темата, изтърва футболните новини по канала, които се опитваше да следи на малкото телевизорче, сложено на бара. Другия път, когато почне спортът, ще кажа на бармана да увеличи звука, си каза бай Петко и викна сметката си.

И този път бай Петко спечели от Еврофутбола. И пак беше една сумичка, с която да си позволи да играе отново, без да бърка в и без това отънелия семеен бюджет. Само, ако онзи път, в кръчмата беше чул какво се каза за една от срещите, със сигурност щеше да гушне доста повече пари. В това беше убеден Петко и не позволяваше никой да му противоречи. Никой не можеше да го убеди, че казаното тогава не е било съдбовно за резултата, който се получи. Много важно, че преди това са говорили за концесия на въздуха. Ай да им…

Тази вечер в кръчмата, обаче, онези двама интелигенти пак заспориха след края на новините. Концесионерът задължил всички авиокомпании, които ползват въздушното пространство на страната, да му плащат тлъсти такси. Ами да си плащат — имал акъл човекът, намерил му цаката да вади пари от въздуха.

— Стига разправии, вие ли ще оправите света! — кресна им бай Петко и даде знак към бара да му увеличат звука на телевизора, че спортът наближаваше.