Читать «Въведение» онлайн - страница 2

Хелмън извади последната репичка от консервната кутията с пергел.

Акинобоб изтича до колибата на Стария Певец и започна да танцува танца на важното съобщение, като удряше с опашка по земята, за да издаде нужните звуци.

Това бе последната среща на воините преди голямото празненство на съгледвачите и всички патрули бяха налице. Патрул 22 — Реещият се сокол — се бе прикрил в сенчеста кухина и провеждаше занятие по изпъване на пипала.

А беше ли чул глас?

Том Рибаря нямаше представа, че ще стане престъпник.

Отговарящия бе създаден така, че да просъществува колкото е необходимо — което беше дълго, според начина, по който някои видове измерват времето, и кратко, според начина на други. За Отговарящия беше достатъчно дълго.

Или този диалог, който е сред любимите ми и е съвсем близо до началото на разказа — макар и формално погледнато да не е „уловка“ за привличане на читателя:

— Добре, мисля, че имаме време… Чакай! Какъв ден сме днес?

Хум пресметна наум, после отговори:

— Петият ден на Лугат.

— Проклятие! — възкликна Кордовир. — Трябва да се прибера у дома, за да убия жена си.

— До залез има още няколко часа — отбеляза Хум. — Мисля, че можеш да свършиш и двете.

Кордовир не беше много сигурен.

— Не искам да закъснявам.

— Добре тогава. Знаеш колко съм бърз — успокои го Хум. — Ако стане късно, ще се върна преди теб и ще я убия аз. Какво ще кажеш?

— Много мило от твоя страна.

Това е работа на човек, който познава занаята до съвършенство, който може да си позволи да се откаже от всякакви трикове и пак да постигне великолепен резултат, защото умението му е част от самия него.

Имал съм привилегията да работя с Робърт Шекли и познавам начина му на мислене. Ерудицията му е впечатляваща. Усещането му за формата на разказа винаги ме е удивлявало. Стъписвала ме е способността му да „жонглира“ с всевъзможни герои и ситуации, да ги заплита в замисъла си все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая не попаднат точно там, където им е мястото. От него научих много. Продължавам да се уча от творбите му, от познанството си с него.

В това не съм сам. Влиянието му може да се долови навсякъде в жанра. Най-напред четох разказите му в списанията от петдесетте й шейсетте години. Споменете името му пред когото и да било от писателите на фантастика и в отговор ще видите усмивка, кимване или: „А помниш ли онзи разказ, в който…?“ Всеки, който е чел разказите му, е запазил някъде в дълбините на ума си спомен за тях. Невероятното им остроумие остава като усещане за нещо много ценно и много качествено. Удоволствието, че сега те са събрани на едно място, е огромно.

Почти винаги, когато пише въведения, човек казва, че се възхищава от съответния автор и — ако го познава лично — че е привързан към него. Толкова е лесно да кажа тези две неща за Боб! Разбира се, не го виждам често. Не позволява географията. Но когато сме заедно, се радвам на компанията му неимоверно. Той е умен, контактен и невероятно остроумен — каквито са и творбите му. Макар че тези бележки не ви казват нищо съществено във връзка с произведенията му, те са допустими за един страстен почитател, какъвто съм аз.