Читать «Във влака» онлайн - страница 2

— Аз пък имам магаре — рече Савата. — Ти него пък да видиш — чудо! С едно ухо е! С едно ухо е, ама по-умно от другите, дето са с две… Марко го викат. От два километра ме познава… и реве, та се къса…

Енчо се ухили.

Савата изведнъж се замисли, пак нахлупи фуражката си и рече:

— Сега да видим какво ще правим с тебе! Що ми трябваше да те измъквам! Пари нямаш, аз имам само три лева, пък кондукторът след половин час пак ще мине. Ай, дявол да го вземе, да беше си лежал отдолу, ами и аз нямах си друга работа!

Почеса се по тила и отсече:

— Слушай! Ще чакаш тук, докато дойда. Аз ще наредя нещо. Докато минат пак за билетите, ще се върна и ще ти купим билет.

Енчо се сви в ъгъла, а Савата влезе в купето.

— Къде ходиш, бре юначе! Я ела да ни посвириш пак! — викнаха пътниците.

— Да посвиря, ама този път ще платите — засмя се Савата. — Там един сиромах си загубил билета, плаче, та се къса… ще го свалят от влака… Та ще съберем малко пари да му купим билет.

— Добре де, добре — викнаха пътниците, — ще дадем кой колкото може. Ти само карай!

Савата наду отново хармоничката и целият вагон екна. Събраха се около вратата хора и когато поднесе шапката си, всеки пусна по нещо.

— Сега ще обиколя оттатък, да събера и за глобата — каза Савата. — Пък тебе, чичо, ако те е страх за свирката, ей ми торбичката за залог!

— Не ти ща торбичката, момченце! Халал да ти е свирката, подарявам ти я! Ама на панаира, като свириш с нея, да казваш, че от мене си я купил.

Савата пламна от радост, отиде из другите вагони и след малко се върна с пълен кривач левчета.

Бързо се упъти към ъгъла, дето стоеше все така изплашен Енчо, бутна го с лакът, ухили се и му показа парите.

— Не бой се, Енчо! Нареди се всичко.

Влакът наближаваше вече Изворово. Далеч в полето се виждаха сред облак прах палатки, люлки и байраци. Кондукторът се показа на вратата:

— Всички билети!

Савата се изправи пред него, подаде му своя билет и рече:

— Господин кондукторе, станала е една грешка: ние с това момче, двамата, сме пътували с един билет. Как е станала тая работа — не мога да разбера: аз ли съм бил без билет, той ли — хич не зная. Ама няма загуба, ей ви тука пари и за билет и за глобата… Плащам си честно. — Кондукторът изгледа двамата, кимна с глава, разсмя се и излезе.

Влакът спря на станцията. Всички слизаха. Савата хвана Енча за ръката, повлече го и рече:

— А сега, батинка, хайде да ме водиш да видя и аз Мицка. Може пък и нея да откупим със свирката! — наду музичката и се мушна заедно с Енчо в пъстрата навалица на панаира.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: unicode, 2007

Редакция: BHorse, 2007

Издание:

Константин Константинов. Приказки за тебе. Избрани приказки и разкази

Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши

Под редакцията на Дамян Дамев

Двадесет и трета книга

Издателство „Народна младеж“, София, 1972

Редактор: Христиана Василева

Художник: Иван Кьосев

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Елена Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3275]