Читать «Времето» онлайн - страница 3

— „Позна ли ме?“

Дали не се шегуваше?! Та, аз не бях го виждала в живота си. Ако не е крадец или сериен убиец, да не би да е някой ненормален, избягъл от близката лудница?!

— „Ннне, не те познавам“

И тогава Той наплюнчи пръстите на едната си ръка и затърси по страницата на книгата си. Пръстите му издаваха тихи звуци като много тиктакания. Бързаха и се спираха все едно, че с тях четеше, както четът слепците своето брайлово писмо. С другата ръка полека вдигна джобен часовник, който като омагьосан се полюляваше на дебел ланец — на ляво, на дясно, на ляво, на дясно. Приличаше на някакав зловещ счетоводител, който рови по своите баланси, за да провери дали сметките са верни и дали си си платил данъците в срок.

— „Аз съм Времето и дойде твоят час, за да заплатиш за всички твои мигове, минути, дни, месеци, години. Нима си помисли, че безплатно си ползвала отстъпеното ти време?! Дадох ти шанс да се защитиш, да се мотивираш как си го отмервала и използвала. Това, което чух до сега ми казва, че си загазила, че много си загазила. Нима си мисли, че винаги можеш да ползваш времето си без То накрая да свърши? Всички хора сте толкова наивни, толкова егоисти и смятате, че може безнаказано да получавате всичко, да го хабите, да го разпилявате. Достигнахте неочаквано далече в техническия си прогрес, пратихте сонди на други планети, открихте тайните на генното инженерство, а не разбрахте най-простото — че времето е живо, че диша, че живее. Както всички вас се ражда и умира…За тебе твоето време приключи. Сега е момента да получиш заслуженото“

Усетих, че нещо голямо ме грабна, притисна ме в някаква оловна прегръдка и полека като удавник се заспусках надолу, надолу. Около мен хиляди стрелки на часовници настръхнаха като бодли и започнаха да късат дрехите ми, да навлизат в плътта ми, да горят очите ми. Стените се завъртяха по някаква своя сребърна спирала и под мен се отвори пространството — черно, влажно, хладно. С последни сили отворих уста и закрещях…

Бе осем часа сутринта. Проклетият будилник се напъваше в противния си звън. Бях цялата оплетена в чаршафа си, а около мен се въргаляше бутилка от вино (кога ли съм успяла да я изпия цялата!). В главата ми бе като сборище на камбани и все още крещях почти успявайки да ги надвикам. Излазих на четири крака за по-голяма опора от кревата и се затътрих към кухнята. На хладилника бе закачена бележка от мъжа ми:

„Мила, занеси часовника ми на поправка, защото нали знаеш колко е важно за мене времето“…

По дяволите, времето…

Октомври 2000

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]