Читать «Вратата» онлайн - страница 3

* * *

— Хайде по-живо! — крещеше Ной сякаш някой чоплеше окото му с ръждясала карфица. — Мога да нося повече трева от трима ви, мързеливци такива!

Камарата бавно растеше. Ной сновеше между отделните купчини с някакви стъкларии в ръце и бръщолевеше сурови заклинания. Непрекъснато сгъстяващият се дим заприлича на огромно клатещо се желе, което почти успяваше да прикрие бушуващата светлина от другото измерение. В средата на желето върху синия огън, Ной беше поставил някакъв огромен съд в който бълбукаше субстанция, за която бълвоч бе слаба дума. Едва сега разбрах колко различни от нас са баготите. А Ной очакваше тази воня да ги привлече!

Когато часовият обяви за първият приближаващ багот, Ной приличаше на странна смес между блатно чудовище и побъркана чародейка. Разбира се, той веднага се омота в чудното си наметало и се просна в калта. Побеснял, Ной изблея някакво заклинание от което ушите му избухнаха в оранжеви пламъци. Земята се затресе от тежестта на приближаващата стихия, а Ной размаха някаква пръчка, която се разпадна в ръцете му. Ной се покатери върху скалата с бързината на буйстващ тайфун. (Ако преди два дни някой ми кажеше, че Ной може да тича, щях да му се изхиля в лицето.)

— Баготът влезе в мъглата! — изкрещя часовият. — Сега отделя огромни сфери органична материя. — продължаваше неуморно да се дере той.

— Калли Нобура ссвВЖЖ! — изграчи Ной като се придържаше с едната ръка за стръмният зъбер, а с другата замяташе зелената си брада. Очите му заискриха в непостоянният опалов отбласък на колабиращ квазар. Силовата примка се затегна и опърли задницата на багота. Последва смутен и накъсан рев. Звуковата вълна едва не прекатури Ной.

— Баготът е в примката! — изврещя часовият.

— Нима? — озъби се Ной с презрението на ранена чапла. — Карайте Голтън!

— Ъхъ. — ухили се часовият.

В плетеница от размахани крайници Голтън се бореше за живота си. И се справяше доста добре. Ной се подразни.

— Голтън… — гласът му увисна безпомощно във въздуха. — Ти си… герой! — изпуфтя. — Дръж се подобаващо!

— Заври си героизма аггХ. — опули се Голтън. — Ще ти го върна, блатоядец такъв! — Голтън улучи едно око.

— СПРЕТЕ! — каза Ной и се свлече от скалата. — Добре, все още действа — прошепна. Отдавна не беше използвал Гласът. Той бавно пристъпи към Голтън. — КАЧЕТЕ ГО НА ПЛАТФОРМАТА!

Очите на Голтън не бяха безизразни. В тях имаше нещо друго освен лудост и Ной го знаеше. Това бе натежало в полза на избора му.

— ВДИГАЙТЕ! — платформата бавно се заклати покрай огромният гръб на багота. Подухна лек ветрец, който разнесе миризма на опърлено. — ДОСТАТЪЧНО. ГОЛТЪН, ВЪРВИ!

Баготът равнодушно прие допълнителния товар. Вратата искреше все по-ослепително. Ной направи движение с ръка и кръгът започна да се затваря. Баготът тъпо потрепна с уши.