Читать «Вратата» онлайн - страница 2

— Хм! — каза той. Вълна на одобрение премина през множеството. Ной не се престаравше много във встъпителното си слово. — Ммда. — сякаш кимна той в потвърждение. — Виждам, че всички сте тук. — той направи плах опит да се усмихне. Очите на Ной бяха по-дълбоки от артезиански кладенец и в тях можеше да потъне метеор. Освен това имаха непостоянен опалов отблясък. Наметалото му блестеше в кървавочервения цвят на залеза. Ной познаваше всички и всички знаеха Ной. — Пет дена. — каза той на напрягащото се до слухова изнемога множество (Освен всичко останало Ной говореше тихо и никога не повтаряше). — Вратата ще се отвори скоро и един от нас трябва мине през нея! — отсече той.

— Кой? — попитаха от първите редове.

Тогава Ной се освободи от бомбата.

— Този, който пръв откри вратата. — извитият пръст застина сочейки непоколебимо в тълпата.

* * *

Ако питате мен това беше най-кошмарният период в живота на Голтън. Ной по цял ден тъпчеше в главата му всякакви щуротии въпреки, че всичко което знаем за отвъдното е надраскано върху пет папирусови страници. Казано на прост език — почти нищо. (Някакъв идиот преброил около 9000 знака). Трудно е да се работи с Голтън. Дори и за Ной.

Не е тайна, че цялата ни информация за отвъдното се основава върху знанията ни за баготите. Можете да яздите багот… ако успеете да се покатерите върху него, без да ви стъпчат. И ако сте достатъчно луд за това. Голтън е. Освен това има невреоятен нюх към Ураниума. (Без съмнение Голтън ще бъде последното Тринки, което ще се затрие от глад).

Баготите не ни виждат, но Ной каза, че не са слепи. Аз пък си мисля, че са прекалено високомерни за да го сторят. Ной каза, че щом баготите са се приспособили за живот към нашите условия, би трябвало и ние да успеем да се приспособим към техния.

Ной работеше. Той похаби цялата си настойчивост и умения да установи контакт с багот. Приложи всичко на което беше способен — от мозъчна индукция до физически въздушни вибрации (беше адски смешно да наблюдаваш Ной възседнал багот и надуващ ураниев папрат). Досега никой не бе успял да научи езикът на баготите. Те просто отказваха да признаят за съществуването ни.

Ной беше твърдо решен да изпрати заедно с Голтън и един багот. Той смяташе, че взаимната им адаптация към новите условия би била по-успешна. Баготите имаха огромни тела и въпреки, че не се хранеха с Ураниум те бяха попили достатъчно Тийа, която да поддържа живота на едно тринки поне седмица (та дори и то да се казва Голтън).

Три дни преди отварянето на вратата ние още не бяхме намерили начин да накараме багота да се замъкне до нея. Накрая Ной побесня и реши да заложи капан. Щяхме да натикаме багота в силова примка докато вратата не се отвори. След това щяхме да затегнем примката и да изтласкаме багота и Голтън в отвъдното. Ако в последствие Голтън откриеше Ураниум той щеше да има достатъчно енергия да изгради нишката. Така щяхме да се прехвърлим. Планът беше изключително прост, но съдържаше една голяма въпросителна. Как ще закараме баготът до вратата? А после дойде и това за което всички имахме неразумността да забравим — Размножителния Период!