Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 185

Хусейни махна на младия молла да не го притеснява и те продължиха напред към редица от колони и дълга галерия, проточила се по протежението на южната стена на джамията. В дъното беше по-тъмно и светлината там проникваше слабо през няколкото тесни прозореца. Рап забеляза набързо мъжка фигура между две колони при широкото открито пространство на джамията, покрито с молитвени килимчета.

— Малко по-нататък е — каза Хусейни. — Вратата е вдясно.

Рап зърна една кубинка до основата на едната от колоните. В лявото си ухо чуваше как Мухтар и Наджар продължават да си крещят един на друг, а с дясното — ехото на някой в джамията, който разговаряше на висок глас. Малко по-навътре в галерията, поне на двайсет сантиметра по-нататък, мъжът, чиято фигура беше забелязал, се върна между колоните, осветяван от тесен сноп слънчеви лъчи. Не толкова фактът, че мъжът говореше по мобилен телефон и крачеше напред-назад, колкото това, че Хусейни внезапно се вцепени, постави всичко по местата си за част от секундата.

Рап и Мухтар се познаха в един и същи миг. И двамата застинаха за част от секундата, но това сякаш продължи цяла вечност.

— Това е той — прошепна Хусейни.

Рап вече беше преминал в действие. Видя как Мухтар отметна полите на сакото си и посегна към радиостанцията. Рап вдигна четирийсет и петкалибровия пистолет и изстреля в бърза последователност два куршума. В същия миг Мухтар скочи и се скри зад една от големите колони. Куршумите се забиха в другата колона и парчета камък се разлетяха напосоки. Направил две крачки, Рап забеляза движение от дясната си страна. Насочи натам деветмилиметровия, а другият Глок продължи да е в посока към Мухтар. Появи се мъж с автомат и тактическа жилетка. Рап стреля веднъж. Деветмилиметровият куршум удари мъжа в главата. Чу как Мухтар крещеше и даваше заповеди по радиостанцията. Не можа да различи думите, но имаше представа какви са заповедите.

За част от секундата Рап взе окончателно решение. Обърна се надясно и влетя през вратата точно, когато застреляния от него падаше на пода. Втори беше седнал на стол в малкия вестибюл. Той дори не успя да отвори уморените си очи, за да види какво става.

Деветмилиметровият куршум се заби точно между очите му. Рап свали черната роба и извика на Стилуел да пази Хусейни. Когато влезе тичешком във вестибюла, чу гласа на Мухтар, звучащ по радиостанцията, прикрепена за тактическата жилетка на единия от убитите терористи. Докато още стискаше четирийсет и петкалибровият пистолет в едната си ръка, с другата Рап вдигна радиостанцията от убития. Натисна бутона за предаване и тутакси отмени заповедта на Мухтар. В същото време заслиза надолу по стълбите, прескачайки по три стъпала наведнъж. Стигна до първото подземие само за секунди и продължи да държи натиснат бутона на радиостанцията, за да не може Мухтар да предава заповедите си.

Вратата, водеща към второто мазе, се намираше точно там, където му беше казал Хусейни. Рап рязко я дръпна и я отвори без да го е грижа за собствената му безопасност. Оттам влезе в значително по-тесен коридор. Нещо му мина през ума и той вдигна радиостанцията до устата си.