Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 171

Рап си каза, че е сгрешил като му е дал натриев пентонал. Стана и погледна към Абас.

— Няма значение.

— Разбира се, че има — отвърна с насълзени очи Абас.

Мич се поколеба дали да не му каже, че девствениците изобщо не съществуват, а дори и да съществуваха, той със сигурност ще отиде право в ада и тогава дали има пенис или не ще е без значение. Накрая реши обаче, че не си струва. Време беше отново да се обади на Ашани и да го притисне по-силно. Излезе от фургона за разпити и отиде в офисната част, където завари Дюмонд, Стилуел и Ридли струпани в конферентната стая, заети с телефоните и компютрите. Рап усети някаква безнадеждност в цялата атмосфера. Бяха стигнали до задънена улица и не можеха да се похвалят с кой-знае какъв напредък.

— Нещо ново? — попита той Стилуел.

— Да, виж тази фотография.

Рап заобиколи масата и отиде да погледне екрана на компютъра — фотографията на Кенеди, която беше разпространил Аматула по време на речта си.

Стилуел премести курсора на мишката върху стената зад Кенеди и увеличи изображението.

— Държат я под земята и съм сигурен, че е в града. Този тип варовик се добива близо до реката. Можеш да видиш такъв в мазетата и избите из целия град, но е разпространен предимно в старата част на Мосул на западния бряг.

Рап огледа добре фотографията. Близо до пода се виждаха камъни и ивици от зелена и черна пръст, а в ъгъла имаше бели калцирани буци.

— Той допуска грешки.

— Как така?

— Едно от стоте правила на тероризма гласи: покрий стените с чаршафи, за да не издадеш местонахождението си. — Рап почувства внезапен прилив на надежда. — Значи се намира на място, където първоначално не е планирал. Предполагам и че не му достигат хора.

— Сериозно ли говориш? — с престорена изненада попита Стилуел. — Та ти уби само двайсетина от бойците му тази сутрин.

Рап не обърна внимание на закачката.

— Направете копия на тази част от стената и ги раздайте на всички военни части — нареди той. — Намерете всички местни каменари и вижте дали ще могат да ни помогнат да придобием по-ясна представа къде би могло да се намира това място. — Мич се премести до Дюмонд и го попита: — Някакъв късмет с номера на мобилния на Ашани?

— Нищо. Единственото, което успяхме да засечем днес, е разговорът му с теб и разговорът с жена му.

— Мамка му. — Рап прокара длан по гъстата си черна коса. — АНС дава ли ти всичко необходимо?

— Че чак отгоре. С всичките тези безпилотни апарати, реещи се във въздуха, и спътниците в космоса ние улавяме толкова много неща, че преводачите едва успяват да не изостават с темпото. Ако имахме на запис гласа на Мухтар, щеше да ни помогне доста.

— Ще видя какво мога да уредя. — Рап взе мобилния си телефон и прегледа няколко номера, докато не откри нужния му.

58.

Техеран, Иран

С благословията на Аматула Ашани се върна в Министерството на разузнаването. Беше казал на президента, че не е разумно да се провежда толкова рискована операция от президентския дворец. В момента Ашани седеше на бюрото си с листа, който Аматула му бе дал. До него лежеше друг лист, с номера и електронния адрес на Рап. От другата страна на кабинета, върху един шкаф беше поставен телевизор, по който на запис вървеше речта на американския президент.