Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 122

За по-малко от минути сцената коренно се преобрази. Останалите живи полицаи и бунтовници си бяха плюли на петите, стрелбата беше утихнала. Само труповете и изпочупените коли свидетелстваха за разразилото се сражение. Рап изгледа двамата, които беше прострелял в колената. Полицаят се беше обърнал по корем и се опитваше да се спаси с пълзене. После вниманието му се спря на четиримата бодигардове от охраната на Кенеди. Всички те лежаха мъртви с куршум в тила. Макдоналд не беше сред тях. Рап се обърна и провери отпред в Събърбана. На седалката имаше тяло, но лицето му липсваше. Рап разбра, че е Макдоналд. Той беше седнал именно на това място, когато тръгнаха от кафето.

От дълбините на душата му се надигна черен гняв. И той не направи никакво усилие да се овладее. Обърна се и изгледа жалкия негодник в полицейска униформа, който продължаваше да пълзи. Вдигна четирийсет и петкалибровия Глок и стреля. Тежкият куршум удари нещастника в задника и пръсна част от дясната му тазобедрена става. Полицаят сякаш беше ударен от мълния. Цялото му тяло за миг се вцепени, след което той се разпищя от болка.

Рап прибра в кобура деветмилиметровия, но продължи да стиска в готовност четирийсет и петкалибровия пистолет. Свали качулката и извика на кюрдите да сторят същото. В същото време се приближи до мъжа, с когото беше разговарял полицаят.

Наведе се и посегна да свали качулката от главата му. Внезапно онзи рязко замахна с дясната си ръка. Рап успя да се дръпне миг преди острието да разсече корема му. Преди терористът да замахне отново, Рап с всичка сила го настъпи с дясната пета по разбитото коляно. Онзи се сви в ужасни конвулсии. Лявата пета миг по-късно се заби в дланта, стиснала ножа. Съпротивата тутакси изчезна, Рап изби ножа на безопасно разстояние, след което свали качулката от главата на нападателя.

Не се изненада, когато изпод маската го погледна брадат мъж с кафяви очи, на около трийсет години. Откъдето и обаче да идваше, той не беше арабин. Кожата му беше прекалено светла, а веждите — очертани. Можеше и да е иракчанин, но веждите и високите скули говореха за това, че е по-скоро персиец или казах.

— Къде я отведоха? — попита го небрежно Рап.

Непознатият стисна зъби и премълча. Рап отново стъпи върху коляното му. След няколко секунди вдигна крака си и повтори въпроса, този път на арабски.

— Върви на майната си! — изкрещя мъжът на английски.

На Рап му се стори, че долови лек персийски акцент и отвърна на фарси:

— Не, няма да стане така. — Наведе се и с понижен тон попита: — Харесва ли ти да се правиш на мъж?

Кафявите очи го изгледаха предизвикателно.

— И двамата с теб — продължи Рап — ще се наложи да се поизмъчим. — Той бръкна под ризата, извади матовочерен нож ЗТ и го размаха под носа на непознатия. — Жената, която ти помогна да отвлекат… значи много за мен. — В погледа му се възцари луда ярост. — Помни думата ми, ти ще ми кажеш къде са я отвели.

Мъжът се намръщи и се изплю в лицето му. Рап изобщо не мигна, нито избърса плюнката от бузата си. Само мълчаливо заби десетсантиметровото острие в ставата на дясното рамо на терориста, след което рязко завъртя дланта си на четвърт оборот.